ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След като минат изборите, всички се втренчват в проблемите на загубилата страна, като учен над някакъв нов вид микроб. И това е естествено.
Победителите не ги съдят, а лузърите винаги отнасят цялото количество ирония, подмятания и подигравки. А и честно казано, БСП (големият губещ на тези избори) се нуждаеше от малко ритници и то от собствените си избиратели, за да разбере веднъж завинаги, че една лява партия не може да превръща в своя основна идеология политическия компромис. Компромисът не е непременно нещо лошо, особено в страна като България, където се смята за върховен политически стил винаги да докарваш обществото до състояние от типа: "абе, ти знаеш ли кой съм аз?", но левите избиратели бяха докарани до точката отвъд, която повече не може да се стигне. И заради това над 200 хиляди от тях избраха да си останат вкъщи и наказаха с неучастие левицата.
Това е драматичен процес, изводите от който трябва да са парещи и самоосъдителни, ако БСП наистина иска да отстрани окончателно заплахата от това ГЕРБ да се върне на власт. Но понеже има голяма вероятност в седмицата след изборите вече да сте натровени с мнения за това защо левицата се докара дотам, нека да се опитаме да обърнем оптиката на анализа и да видим в какво състояние се намира победителят. Това е голямата липса на българския медиен живот - всички оставят победителите да си разиграват коня като забравят, че победата е временно явление. Трябва ли да припомняме нещастната съдба на партията, която през 1991 година обяви, че е спечелила с "малко, но завинаги".
Днес от нея не е останала никаква следа, с изключение на шепа поодъртели седесари, които тъжно хлипат по онзи период, когато времето беше тяхно и простата им е функционирала в нормален режим.
Седмицата след европейските избори извади на бял свят всички най-отвратителни черти от политическото поведение на ГЕРБ, които публиката беше позабравила щастливо. Видяхме двучасова пресконференция, в която Бойко Борисов се раздаде напълно и отново сведе политиката до серия от вицове, опити за крилати фрази и арогантни шегички. Лидерът на ГЕРБ се прояви и като телевизионен натрапник. Камерите на БНТ го записаха как се намесва в интервю на левия депутат Таско Ерменков, заставайки зад гърба му, а диалогът между двамата вероятно заслужава да влезе в златната колекция на българския преход. Лидерът на ГЕРБ обяви, че по негово време се строяло, кредитните агенции давали висок рейтинг на страната, хората били щастливи, пенсионерите доволни...
Последните две неща не ги е казвал, но почти се подразбираше от бойната му стойка и хулигански поглед, че определено ги мисли. Изобщо изборите подействаха като жива вода на угнетения генералски дух и сега отново имаме един натурален Бойко Борисов, който напълно е забравил факта, че бе пометен от власт от социален протест и, че в дните на голямото му свялане той се кри в правителствената болница с доста негероичната диагноза "високо кръвно" (такава здравна пътека не е предвидена за останалата част от обикновения народ, очевидно само богоравните имат привилегията да бъдат лекувани от това).
Честно казано, ако по някаква ирония на съдбата Борисов бе дръпнал две такива изявления преди вота, резултатът на ГЕРБ със сигурност щеше да бъде два пъти по-нисък. Клиентелата на ГЕРБ обича позата на политическия хулиган, защото им вдъхва увереност, че мрежата им ще остане в нелегалност докато си имат такъв медиен герой, но пък обикновените избиратели са така изтощени от политическа арогантност във всякакъв вид, че вероятно биха се изказали по подуянски рязко пред картината на такава телевизионна риалити-политика.
И така. Нека да видим колко точно печели ГЕРБ на вота. Измерена в реални гласове, тяхната победа е с 680 838 гласа, тоест по-малко от 10 процента от общия брой на избирателите. Нека да не подценяваме постижението. ГЕРБ наистина взеха своето. Демонстрираха способност за мобилизация, направиха скромна и примирена кампания и доказаха, че още не са тръгнали към голямото бунище на историята, както други партии от техния тип преди. Проблемът е, че в момента на своята победа те отново се развилняха, че властта им принадлежи по право, сякаш някой ги е абонирал за нея. ГЕРБ демонстрираха, че са ужасяващо лоша опозиция.
Опозиция, която не иска да ходи на работа и се опитва да саботира управлението не в името на конкретни идеи, а в името на едната обида и свръхего. Вероятно заради това и отливът на гласове от тях, в сравнение с предишните (парламентарни) избори, е доста чувствителен. Ясно е, че е рисковано да се сравняват два несравнима като тип вота, но по същата логика е и супер абсурдно да искаш властта, защото си надделял в европейски избори. Това е политически парадокс, в който ГЕРБ са се оплели като манекенка в политически анализ.
Един истински политически лидер внимателно би анализирал резултата си, дори и да е в ролята на победител. Видяхме обаче, че Борисов не е в състояние да направи това. На него победата му подейства като виагра на застаряващ бизнесмен - накара го да изгуби всяка форма на приличие и да се спусне по мракобесната пързалка на своята арогантност. Това вероятно ни води до следващия дефект на победителя от вота. Приемаме, че те искат да вземат властта. Но ние и до днес не сме чули анализ от страна на ГЕРБ за това кои са били грешките на тяхното управление и защо народът ги изрита от властта.
В днешния свят на партията на Бойко Борисов те твърдят, че са управлявали по един небесен и съвършен начин, а комунистите, депесарите, Кремъл, Асоциацията на блондинките и лошият хороскоп на Искра Фидсовоа са ги свалили с подлости, интриги и измами. Стари седесари от типа на Едвин Сугарев (поетът-диетолог) и Евгений Михайлов (монтажист на свободна практика) се навъртат около ГЕРБ като улично куче край китайски ресторант и убеждават гербаджиите, че те са жертва на някаква гнусна комунистическа контрареволюция. Това е най-тъпото състояние, в което може да изпадне една партия.
Защото липсата на реална преценка за грешките води до попадането в изкривен и объркан свят, където нищо не е такова, каквото е. В този смисъл у ГЕРБ в настоящия момент отсъства каквато й да е програма за управленско действие, понеже тяхното ръководство мистично вярва, че са надарени със свръхспособности.
Точно заради това Бойко Борисов абсолютно не знае в името на какво иска властта. Дежурните му и недоказани лафове, че държавата е на ръба на провала ги слушаме от една година, пък нищо такова не се очертава на хоризонта. В стратегията на лидера на ГЕРБ не се очертава дори проект за нова магистрала, че поне да ни стане ясно, че иска да се върне към любимата си миризма на асфалт. Победителят в евроизборите иска властта, защото смята, че тя му принадлежи по право. А това е формула, която е извадена все едно от книгата: "100 начина да се провалим в управлението".
В името на тази власт видяхме и дежурната клоунада. ГЕРБ открито се опита да възроди мъртвите протести, но картината беше трагикомична. Гледката на това как Цецка Цачева, Димитър Главчев и Томислав Дончев държат транспарант с надпис: "България каза - Орешарски върви си" задава повече въпроси, отколкото отговори. Нима носителите на 680 838 гласа вече си въобразяват, че са говорители на целия народ? Общата изборна картина показва по-скоро обща умора от целия политически елит, отколкото да натоварва ГЕРБ с претенцията, че трябва да управляват оттук до края на света.
И, разбира се, дежурното присъствие на представители на Реформаторския блок, които легитимираха окупацията на протестите от ГЕРБ, направи картината изключително пошла. От калта на времето бе извадена и карикатурната фигура на Яне Янев, чиято партия също се присъедини към опитите за реанимация на уличното недоволство. Изобщо коктейлът, който бе забъркан, придоби такъв вкус, мирис и цвят, че само три дни след първоначалния ентусиазъм, на улицата вече имаше само пет души. Така става, когато не знаеш как да си победител.
Победителите могат да бъдат велики хора, но могат и да излъчват тежка воня, както се казваше в една книга. Отношението към падния е мерило не само за етика, но и за морал. Борисов е от победителите, които с радост биха ритнали падналия, за да задоволят тъмните си балкански страсти.
И именно това издава, че връщането му на власт ще бъде съпроводено с такъв реваншизъм, че работата може да заприлича на турски сериал. Това хулиганско светоусещане може да изглежда симпатично отстрани, но приложено в политиката то ражда ежесекундно полицейски авторитаризъм. Телевизионният Борисов след изборите почна дори да чете присъди все едно е прокурор, който не вижда, че целият е затънал в собствената си кал.
ГЕРБ не си научиха урока по смирение и от удара, който получиха от Темида. Тъкмо трябваше моралният им лик на победители да сияе като неонов надпис в софийска нощ, когато стана ясно, че Цветан Цветанов получава четири години условна присъда. Борисов обяви своя заместник за светец. Но пък паметливи извадиха от архивите изявления на лидера на ГЕРБ от времето, когато беше премиер, че осъдените на първа инстанция трябва да лежат в ареста, а не да ходят свободно по улиците. Май имаме парадоксална картина - Борисов в опозиция е остър противник на Борисов като премиер. В името на какво, казахте, че те искат да се връщат на власт?
Разликата между първия и втория на изборите е голям проблем на БСП, но не и индулгенция на ГЕРБ за свършеното от тях. Винаги е необходимо победителят да има достатъчно мъдрост да разтълкува добре мястото си в пространството, ако не иска да изглежда нелепо като Азис в костюм на "Армани", например. Точно заради това европейските избори поставят въпроса за предсрочен парламентарен вот, но в никакъв случай не му дават окончателен отговор. ГЕРБ не разбраха това и си въобразиха, че старите им демони вече са станали едва ли не като домашни любимци на народа.
Това е грешка, която е с потенциала да ги отнесе като цунами, защото партия, която не иска да се променя, рано или късно ще бъде разрушена, ако не от гняв, то поне от досада.
От "Поглед инфо"
