ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След като му бе отнета възможността да назначава директора на цивилното разузнаване, президентът най-вероятно ще загуби и повечето от малкото права спрямо тази служба, които управляващите бяха решили да му оставят. Това се забелязва в готвения за второ четене в парламента проект на закон за Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР), съобщава в. "Сега".
В първоначалния му вариант се предвиждаше държавният глава да може да възлага задачи на службата след съгласуване с премиера. Във внесените от депутати от ГЕРБ поправки обаче този текст липсва.
Друга съществена промяна е, че президентът няма да може да изисква становища от агенцията по външнополитически въпроси, свързани с националната сигурност, а само да получава такива. Така той се приравнява до председателя на Народното събрание.
В същото време премиерът си запазва пълния набор от права - както да възлага задачи на агенцията, така и да изисква от нея мнението й по въпроси, свързани с функциите и дейностите й.
Промени в полза на премиера се правят и в проекта за Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Първият вариант предвиждаше Министерският съвет да утвърждава годишните планове и да приема годишните доклади за дейността на ДАНС, ДАР, военната разведка и Съвета по сигурност.
На второ четене тази функция се прехвърля лично на премиера. От ГЕРБ предлагат и ново, разширено определение за национална сигурност. Тя се дефинира като динамично състояние на обществото, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, гарантирани са демократичното функциониране на институциите, основните права и свободи на гражданите, устойчивото икономическо развитие и благосъстоянието на населението, както и успешната реализация на националните интереси и приоритети.
