ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Вдигаш рязко плодовитостта, а броят на новородените намалява. Ето на това му се вика Харвардски трик!"
Това написа Делян Добрев в профила си във "Фейсбук". И добави коментар под поста си: "Същото е като да вдигнеш пенсиите и заплатите, но с тях да си купиш по-малко неща отколкото преди".
Поводът за публикацията му е изцепката на Кирил Петков, че ПП са вдигнали плодовитостта на населението.
Преди дни от "Промяната" се похвалиха с рекордната раждаемост на фона на новината за катастрофален спад през 2023: за първи път от години по-малко от 50 хиляди бебета са се родили в България за цяла година.
ПП и Кирил Петков бяха взети за подбив от Добрев преди няколко дни, че вероятно раждаемостта се е увеличила, защото Лена Бориславова е родила.
Ето какво написа по този повод Красимир Вълчев:
Тези дни сме засипани от данни за напредъка на България, реализиран в периода откакто ни сполетя щастието да ни управлява ПП.
Асен Василев ни зарадва, че рязко сме забогатели: „България е настигнала ЕС за три години, толкова колкото за предходните 12“. Кирил Петков ни показва графика как рязко е скочил коефициентът на плодовитост (колко деца ражда средно една майка), въпреки че броя на новородените е намалял.
За разлика от другите им постижения и фантасмагории, представени на форума им в неделя като започнати мостове и завършени магистрали (това не е шега, действително са го отчели), повишеният БВП на човек от населението по паритет на покупателната способност и увеличения коефициент на плодовитост не са пълна измислица, но са манипулация на хора, свикнали да продават лъжи.
Зад по-високото увеличение на двата показателя за 2022 година се крие проста статистическа причина – НСИ коригира еднократно надолу данните за населението с преброяването през 2022 година. И тъй като населението е в знаменателя на двата показателя, като намалиш знаменателя се повишава стойността на двата коефициента. Едни и същи раждания се отнасят към по-малко майки. Един и същ БВП се отнася към по-малко хора.
До 2021 г. НСИ ползва и праща на Евростат данни за населението въз основа на екстраполации от преброяването от 2011 година. Тези данни са значително надцени, поради неспособността да се отчете точно нетната външна миграция и оттам динамиката в населението. От 2022 година НСИ стъпва на актуалното преброяването на населението.
Ако имахме преброяване всяка година, еднократният ръст от 2022 година щеше да се отчете поетапно през предходните години и най-вече в периода между 2014 – 2020 година, когато нетната външна миграция е по-висока. По-долу съм онагледил едно такова разпределение по показателя „БВП по ППС на човек от населението като процент от средноевропейския“.
За мнозинството от зрителите и читателите не им е работа да знаят тези подробности и да си обясняват всички лъжи на Асен Василев, Кирил Петков и пригласящите им папагали (ПП), но когато толкова натрапчиво от сутрин до вечер ни облъчват с „постижения“, сме длъжни да внесем разяснение.
Иначе, извън манипулациите, имаме няколко добри и лоши новини:
Добрите новини са:
1. Последните статистически данни показват, че България продължава да расте и приближава средноевропейските доходи с 1,5-2 процентни пункта годишно.
2. Реалният ръст на човек от населението през предходните години, когато ГЕРБ е управлявал, е по-висок от отчетения.
3. Склонността за раждане и отглеждане на деца, измерена чрез коефициента на плодовитост, се повишава с малки темпове последните 25 години, въпреки че същият намалява в ромските общности. Нетната външна миграция намалява и се обръща с увеличаването на доходите.
Лошите новини са:
1. Ръстът на БВП от последните 3 години се дължи на инерцията и потенциала за растеж, зададем от преди 2022 година.
2. Инвестициите са на рекордни ниско ниво, което намалява потенциалния БВП и подкопава растежа за следващите години.
3. Енергетика е източена и отрасълът, които генерира най-голям ръст в БВП през 2022 г., ще генерира спад през следващите години.
4. Спестяванията са намалели реално с 30 %, заради инфлацията, което означава, че всички спестители са обеднели, а бъдещите инвестиции и потребление ще са по-малко.
