ГЕРБ строи пътища за никъде

Сбъркани стратегии ни бетонират на дъното

България няма да получи близо един милиард евро от Европейската комисия по програми, управлявани от регионалното министерство, каза пред ПИК бившият строителен и регионален министър Евгени Чачев. Причината е в пренасочването на средства от железопътния транспорт към магистралното строителство и от различни програми към софийското метро. Обърнахме се към ексминистъра, по-късно и депутат от ДСБ, да коментира най-новите събития  и процеси в държавата.   Как оценявате резултатите от българо-руските споразумения в газовата област, г-н Чачев? Никой не знае каква е цената на газа, който ще получаваме по новия договор. В това отношение съм склонен да вярвам на Сашо Дончев - някаква отстъпка е направила руската страна, но тя е обвързана с договора за „Южен поток” и не е 20% със сигурност. Не е вярно също така това, което казва Бойко Борисов за премахването на посредниците – такива посредници нямаше и досега, още от 2007 година. По-тревожното е, че в „Южен поток” има много неясни въпроси. Специалистите казват, че голяма част от съществуващата газопреносна мрежа ще бъде използвана. И на практика руската страна с този проект ще стане собственик на 50% от преносната мрежа у нас. На времето газопроводът „Дружба”, който е още от тоталитарните години, от времето на Брежнев и на Живков, беше построен изцяло от българската страна и беше наша собственост, включително на съветска, румънска, молдовска  територия. Обаче впоследствие тази собственост се стопи и остана само на българска територия. Можехме дори и нея да загубим, но Виденов се противопостави и това му коства главата. Така че, сега пак влизаме в подобна схема и тя е в полза на руските амбиции. За надеждите да добиваме газ на наша територия какво смятате? Дай боже наистина да има, но аз съм силно скептичен, тъй като в годините много опити бяха правени. Действително има някаква залежи, но те в никакъв случай не са в този обем, който се представя - че имаме запаси за 50 и повече години. Как ще коментирате инфраструктурните проекти - управляващите режат ленти непрекъснато, откриват обекти? Това строителство на магистрали фактически бетонира България на дъното – българите сме най-бедни,  най-болни и най-необразовани. Защото не е въпросът да се правят само широколентови магистрали, които хората да използват един път в годината – до морето, а в същото време децата им да не могат да ходят на училище или линейките да не стигат до тях заради плачевното състояние на третокласната и четвъртокласната пътна мрежа. С тези милиарди в крайна сметка до голяма сметка построихме пътища за никъде. Ето, догодина ще откриваме Дунав мост 2, но той имаше значение за България през годините, когато заради югоембаргото нямахме излаз към Европейския съюз. Построяването на моста тогава беше от съдбоносно значение. И най-лошото е, че правителството на  Иван Костов беше заделило близо 700 милиона долара за изграждането на бързоскоростната железопътна линия София – Видин. В онези години през България минаваха 20 милиона тона товари по железопътния транспорт, които с изграждането на тази бърза линия и на отсечката Пловдив – Свиленград, за която също беше осигурено финансиране, щяха да се умножат. Какво попречи да се изпълнят тези проекти? Сбърканата транспортна стратегия още на Симеон Сакскобургготски, след това на Станишев и сега на Борисов. Защото ако видите  транспортната стратегия на Европейската комисия за следващия планов период, пари за магистрали вече няма. А ние изостанахме жестоко в това отношение. Разбира се, главната вина за мен е в Симеон Сакскобургготски, който даде изграждането на отсечката до Свиленград на една гръцка  фирма, която буквално се провали. Трябвяше да бъде готова преди 4 години, а сега и на половината не е построена. Най-голямото забавяне е по трасето София – Видин, тъй като там даже няма и проект. Какво е бъдещето на моста в такъв случай? На практика ще е паметник, като този на българо-съветската дружба. Ще се плащат високи такси,  няма да се откупи години наред.  Далече съм от мисълта, че не трябваше да се строят магистрали, но едновременно с това трябваше да се подобрят останалите пътища. Мрежата от третокласни и четвъртокласни пътища на практика не е пипана 15 години. Регионалното министерство сега разпределя пари за саниране – за тази дейност какво ще кажете? Тази стратегия не дойде от регионалното, а от финансовото министерство и жестоко е сбъркана. Жилищният фонд е основно от панелни сгради, които са строени по стария правилник. И недай си боже да се случи земетресение като това, което стана преди години в Свищов, когато се срутиха два блока и смазаха хората в тях... Обследване, което общината направи на няколко блока в „Люлин” наскоро, показа, че тези сгради няма да издържат подобен трус. Ще трябва да бъдат укрепвани, като в зависимост от метода, който се  възприеме, цената е между 8 и 60 хиляди лева на апартамент. Това е един огромен финансов ресурс, който много трудно може да се осигури от хората. Говорите за саниране или за укрепване? Там е работата, че двете неща трябва да са свързани. Като говорим за саниране, има се предвид смяна на дограмата и аз дето казвам - напудрянето на сградите, козметиката. Но е задължително първо да се направи конструктивно укрепване. Не е нужно да се разбиват панели,  както казва регионалният министър, че трябвало. Сега има по-съвременни методи. С лазерно сканиране могат да се видят тесните места и да се поставят шайби и други укрепващи елементи. Едва след това може да се отиде към козметиката. Не е необходимо да ходим далече, да погледнем в съседна Румъния – там формулата е 50:40:10. Това означава 50% финансиране от европейските фондове, 40% от  държавата и от общините и 10% от гражданите. Така миналата година са санирали, укрепили и обновили някъде към 5000 сгради. Тази година  броят им е по-голям, в следващите години ще расте. Ние би трябвало да ползваме този опит.  Както и този в бившата ГДР. Отидете в Берлин – прочутият булевард „Унтер ден Линден” в историческата част на града е неузнаваем, като нов. От архитекти сме чували и по-радикални идеи – панелните блокове да се разрушат и да строим наново? Не, в никакъв случай. Панелните сгради, които са изпълнени качествено, в сеизмично отношение са по надеждни, отколкото сградите в старата част на София от 30-те години. Даже в голяма част от централната част на столицата сградите са строени между 1910 и 1935 година. Голяма част от тях са надстроени. Например аз където живея, на „Патриарх Евтимий” и „Раковска”, нашата кооперация е строена през 1928 година. След това през 70-те години е надстроена с два етажа, без да се направи укрепване. Не ви ли е страх? В интерес на истината, страх ме е. Но за съжаление новото строителство, от периода, в който се разви бум на строителството, не е по-добре. Арматурното желязо поскъпна и започнаха да правят икономии. Да не дава господ да се случи нещо сериозно, което да ни постави пред изпитание... Какви сериозни проблеми в икономиката виждате? Сбърканата стратегия  води до много големи проблеми, включително при връзването на бюджета за тази година. България няма да получи близо един милиард евро от Европейската комисия по програми, управлявани от регионалното министерство. Това е защото са пренасочени средства от железопътния транспорт към магистралното строителство и също така от различни програми към софийското метро. ЕК като ревизира проектите, няма да плати, така ли? По принцип парите за метрото са значително по-малко от това, което се построи. Има сигнали, че значително ще бъде намалена сумата, която ще получим в следващия планов период именно поради тази липса на ясна стратегия на правителството. БДЖ отива към фалит, с 60% са спаднали там товарите. Това е само защото е загърбен железопътният транспорт във всяко отношение. В много тежко състояние е проектирането. В момента дори неща, за които са осигурени пари, особено в областта на екологията и водните системи, не се правят, защото няма проекти. Наличните планове са от живково време. А специално в екологията вече има ново поколение техника. Проблемът кадрови ли е? Кадрови и административен. Провалът във водния цикъл сигуренн. България е поела ангажимент до края на 2013 година да бъдат изградени всички пречиствателни станции за отпадни води в населените места с над 5000 жители. А това посмъртно няма да се случи в близките 10 години и ще започнат санкции. Но за това никой не говори.