"Гергьовден": Законът на Кунева е като активно мероприятие "Да не се изложим пред чужденците"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Антикорупционният закон, известенв обществото ни като закон на Меглена Кунева за предотвратяването на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, е като активно мероприятие "Да не се изложим пред чужденците". Това твърди ръководството на "Гергьовден" впозиция, разпространена до медиите. Нелепо било един специален закон да се обхване такова мащабно явление като корупцията.
Ето какво пише в позицията си "Гергьовден":
В България, образно казано, корупцията е всеобхватна като гравитацията, а дори и Нютон се е принудил да формулира повече от един закон за гравитацията.
Предложеният норматив, приет снощи с 11 гласа „за“ във водещата парламентарна правна комисия, предлага административни еквилибристики, без да предвижда същностна атака на понятието. Смятаме, че по-разумен подход е да се атакуват директно язвите в обществения ни живот, поразени от корупционни практики. В този аспект припомняме, че вече 10 години се опитваме да добутаме до второ четене „Закон за публичност на лобизма“, който година след година се саботира и проваля със задружните усилия на почти целия политически елит.
Предлагаме няколко ефективни практики, които биха дали много по-добри резултати, отколкото приемането на нарочен нов закон:
- Преглед на всички лицензионни и разрешителни режими, както и драстичното им намаляване.
- Въвеждане на мълчаливо съгласие в работата на администрацията, навсякъде, където е възможно, би било десет пъти по-адекватно и ефективно, от предлаганото сливане на агенции и служби, например.
- В законопроекта, липсва анализ на ефективността на предлаганите промени и оценка на въздействието. Как е работила до момента Агенцията по отнемане на незаконно придобитото имущество (вижда се и от неспециалисти - лошо!) и с предлаганите изменения какво ще се промени, като практически законодателството, което и досега е пречило да си върши работата, не се променя?
- Нашето наблюдение сочи, че разширяване на функциите на Сметната палата и Публичния регистър биха били доста по-ефективни. В същото време „Законът Кунева" орязва съществуващи сега техни правомощия.
- На места предлаганият законопроект е в остър конфликт с презумпцията за невиновност. Той продължава да третира повсеместно термина "конфликт на интереси" като корупционна практика. Казано по-философски, човек поне веднъж в ежедневието си изпада в конфликт на интереси със самия себе си, което не означава автоматично, че се "самокорумпира". Съвсем конкретно: в едно селско училище може да има семейство от двама учители и поради липса на други образовани хора, единият от тях трябва да стане директор - това е конфликт на интереси, но не е корупция. Подобни примери има безброй. Особено на ниво местна власт в по-малките населени места.
- Не може един и същ орган да разследва, да се опитва да доказва вина и в същото време да провежда "наказание". Да изследва конфликт на интереси и да отнема незаконно придобито имущество. Това е все едно да подчините на едно и също звено прокуратурата, полицията и управлението на затворите.
- „Законът Кунева" предвижда създаването на чудовищна нова администрация - център и териториални звена, без да посочва нито източници на ресурсно и кадрово обезпечаване, нито параметри на промяната: с колко места ще се облекчи досега действащата администрация по темата, и колко нови ще са й нужни.
- Все още нямаме систематизирани наблюдения върху ефективността на новия Закон за обществените поръчки, който влезе в сила от април, т.г. Изходни база данни по темата би трябвало да залегнат в основата на този закон, но ние не ги откриваме. Може би са държавна тайна, не знаем.
- Усещането ни е, че това е поредното активно мероприятите от типа "да не се изложим пред чужденците". Доколкото сме запознати професионалистите, засегнати от този закон, имат стотици забележки. Няма как да приветстваме принципа, за който ни призовават вносителите: „Пуснете го на първо четене, пък ние после ще оправим грешките“. Знаем до какво доведе този подход и при съдебната реформа, и при законодателството, свързано с Изборния кодекс. До хаос и обществено недоволство и като краен резултат - до неефктивност на подготвяните промени.
- Логичната стъпка е цялостно преработване на закона, ако вносителите все още държат да имат един универсален "лекс специалис" с много внимателно отразяване на всички забележки, които идват от прокуратурата, Сметната палата, Следствието, Комисията за отнемане на имуществото и т.н. и т.н.
В заключение, връщаме се към метафората с гравитацията: в България единствено законите на физиката работят що-годе прилично. Нищо не ни дава основание да смятаме, че нов, специален закон за борба с корупцията, ще промени нещата. Ние предпочитаме да разглеждаме конкретни предложения по прилагането на сега действащото законодателство - срокове за разглеждане на обжалвания, мълчаливо съгласие, съотносителност на доходи и стандарт на живот, банкова тайна и т.н., вместо всеки път да "творим" нови закони, в чиято ефективност дори и вносителите им не са убедени.
