ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Германски учени направиха стъпка напред към производството на чиста, евтина енергия. Те проведоха успешен експеримент, насочен към постигане на контролиран ядрен синтез, който е произвел свръхгорещ газ, пише BBC News, цитирани от агенция Фокус. Генерираната плазма от хелий – облак от свободни, заредени частици, е удържала само една десета от секундата и е достигнала температура един милион градуса по Целзий. Резултатът е определен като пробив за стеларатора на Института „Макс Планк“ – камера, чийто дизайн се различава от другите токамак устройствата за термоядрен синтез. Токамак е експериментално устройство с подобна на кравай форма, в което се създава и удържа термоядрена плазма.
Енергията на Слънцето се генерира при термоядрени реакции. Физици по целия свят се надпреварват в изграждането на съоръжения за стабилен ядрен синтез, които не само наподобяват Слънцето, но и отделят огромни количества енергия без токсичните отпадъци, произвеждани при ядрения синтез – разделянето на атома.
Германският екип има за цел в бъдеще да загрее водородни ядра до около 100 милиона градуса по Целзий – условие, необходимо, за да протече термоядрена реакция като тази във вътрешността на Слънцето. Учените смятат да използват деутерий, който е тежък изотоп на водорода.
Плазмата в стеларатора е генерирана в четвъртък с помощта на микровълнов лазер, сложна система от магнити и само 10 милиграма хелий. Институтът „Макс Планк“ нарича машината си „Венделщайн 7-Хикс“. Проектът е започнал преди девет години и до момента цената му възлиза на 1 милиард евро.
Главният проект за термоядрен синтез на Европейския съюз се нарича ITER (International Thermonuclear Experimental Reactor) и се намира в Кадараш, Южна Франция. Той няма да започне работа до 20-те години на настоящия век, но цената му вече е надхвърлила 10 милиарда евро. ITER ще бъде токамак устройство – думата идва от руски език и означава магнитна камера с форма на пръстен. Учени работят върху постигането на термоядрен синтез вече над 50 години, но екстремните температури, които трябва да се постигнат и трудностите при контролирането на плазмата забавят напредъка.
