Германия ще намали наполовина военната помощ за Украйна въпреки възможния мандат на Тръмп
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Германия планира да намали наполовина военната си помощ за Украйна през следващата година въпреки опасенията, че подкрепата на САЩ за Киев може да намалее, ако кандидатът на републиканците Доналд Тръмп се завърне в Белия дом, предаде Reuters.
Германската помощ за Украйна ще бъде намалена до 4 млрд. евро (4,35 млрд. долара) през 2025 г. от около 8 млрд. евро през 2024 г., според проект на бюджета за 2025 г., видян от Reuters.
Берлин се надява, че Украйна ще успее да посрещне по-голямата част от военните си нужди с одобрените от Групата на седемте (Г-7) заеми в размер на 50 млрд. долара от приходите от замразени руски активи и че средствата, предназначени за въоръжаване, няма да бъдат използвани изцяло.
"Финансирането на Украйна е осигурено в обозримо бъдеще благодарение на европейските инструменти и заемите от Г-7“, заяви германският министър на финансите Кристиан Линднер в сряда на пресконференция.
Вашингтон настояваше за „бързо изпращане“ на заемите, за да получи Украйна голяма еднократна сума сега.
Според официални лица лидерите на ЕС са се съгласили с идеята отчасти защото тя намалява вероятността Украйна да не разполага със средства, ако Тръмп се върне в Белия дом.
Тази седмица в Европа се повдигнаха притеснения относно бъдещето на помощ за Киев, след като Тръмп избра за свой кандидат за вицепрезидент сенатора Джей Ди Ванс, който се противопоставя на военната помощ за Украйна и предупреждава, че Европа ще трябва да разчита по-малко на САЩ за защита на континента.
Тръмп предизвика остри критики от страна на западни служители заради предположението, че няма да защитава държавите, които не са успели да изпълнят целите на трансатлантическия военен съюз за разходи за отбрана, и дори ще насърчи Русия да ги нападне.
Германия е подложена на критики за това, че многократно не е изпълнила целта на НАТО да изразходва 2% от икономическото си производство за отбрана.
Запасите на германските въоръжени сили, които вече са изчерпани от десетилетията на недостатъчни инвестиции, бяха допълнително изчерпани от оръжейните доставки за Киев.
Досега Берлин е дарил на Киев три единици за противовъздушна отбрана „Пейтриът“, повече от всяка друга държава, с което броят на системите „Пейтриът“ в Германия е намалял до девет.
Германска коалиция от леви социалдемократи, либерали, подкрепящи бизнеса, и зелени еколози се бори да изпълни целта на НАТО за разходите поради самоналожените правила, които ограничават размера на държавните заеми, които те могат да вземат.
Въпреки че военната помощ за Украйна ще бъде намалена, Германия ще изпълни целта на НАТО да изразходва 2 % от БВП за отбрана през 2025 г., като общата сума е 75,3 млрд. евро.
Дни след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. канцлерът Олаф Шолц обяви „Zeitenwende“ (исторически прелом) - със специален фонд от 100 млрд. евро за привеждане на армията в готовност.
От този специален фонд ще има още 22,0 млрд. евро за отбрана, плюс 53,3 млрд. евро в редовния бюджет, което все още е по-малко от исканото от министъра на отбраната Борис Писториус.
Бюджетът за отбрана ще получи едва 1,3 млрд. евро повече, отколкото през 2024 г., което е далеч под исканите от Писториус 6,7 млрд. евро.
Тъй като все по-нарастващите годишни оперативни разходи изпреварват това увеличение, Министерството на отбраната е принудено да намали поръчките за боеприпаси за 2025 г. повече от наполовина, да съкрати обществените поръчки с 260 млн. евро и научноизследователската и развойната дейност с над 200 млн. евро.
Бюджетът за 2025 г. е съобразен със средносрочното финансово планиране до 2028 г. - годината, в която специалният фонд на въоръжените сили за постигане на целите на НАТО за минимални разходи трябва да се изчерпи и за отбрана ще са необходими 80 млрд. евро, както е отбелязано във финансовия план.
През 2028 г. в редовния бюджет ще има недостиг от 39 млрд. евро, от които 28 млрд. евро са необходими, за да се изпълни целта на НАТО без специалния фонд, съобщиха източници от финансовото министерство.
Решенията за това как ще бъде запълнена дупката вероятно няма да бъдат взети преди изборите през 2025 г.
„80-те милиарда евро, които бяха обещани за 2028 г., просто не съществуват“, заяви Инго Гаедеченс, член на бюджетната комисия на парламента от консервативната опозиционна партия ХДС.
„Коалицията дори не се опитва да прикрие това, а открито го признава“.
