ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Дете носи вода и храна за пожарникарите и доброволците, които се борят с огнената стихия в Сунгурларе.
Той се казва Даниел и е само на 16. От София е, но за лятото е при баба си в Сунгурларе. Веднага щом разбира за бушуващите пожари се качва на колелото и помага с каквото може вече няколко дни. За историята му в снимки разказа фоторепортерът Иван Янев в профила си във фейсбук. А историята трогна стотици хора.
„Пепелта беше толкова дълбока, че всяка наша стъпка потъваше до глезените. Пустиня от сажди и тишина, нарушавана единствено от вятъра. И тогава, сякаш излязъл от филм за войната в Багдад, от маранята се появи силует. Момче на колело. Беше висок, а колелото му беше явно малко и той се поклащаше неуверено по прашния път, борейки се да запази равновесие. Приближи се и спря до нас. „Вие кои сте?“, попита с глас, в който нямаше и следа от страх. „Не съм ви виждал в гората. Аз съм тук от три дни“, разказа журналистът за срещата си с детето.
„В първия момент не реагирах, зает с техниката и мислите си. Но тогава го огледах. Обгорелите му крака, маратонките, които изглеждаха буквално „опечени“ от жегата, и най-вече – старата брезентова торба от противогаз, преметната през гърба му. От нея се подаваха гърлата на бутилки с вода. Тогава ме грабна. Това не беше просто момче, минаващо оттук“, допълни той емоционалната си среща със смелото момче.
От три дни, откакто огънят бушува, малкият Даниел не е спрял. С колелото си, по прашните и опасни пътеки, разнася вода и храна за пожарникарите и доброволците. И помага... с каквото и както може.
„Пет литра за хората“, обяснил той, „и два за животните“.
Разказал и как намерил малка катеричка, почти припаднала от жегата и дима: „Дадох ѝ водичка, тя пи, пи и после избяга в гората“.
„Гледах го и не можех да повярвам. В него нямаше поза, нямаше търсене на слава. Имаше само чисто, неподправено желание да помогне. Той беше като Феникс, роден от пепелта наоколо – символ на надеждата сред разрухата“, посочи още фоторепортерът Иван Янев в разказа си за срещата с малкия, но много голям Даниел.
