Гешев: Голямото национално предателство на крадците от ППДБ/ГЕРБ/ДПС (ДОКУМЕНТИ)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Днес, когато Германия отваря отдавна затворените си въглищни централи, наведената коалиция у нас е на път да затрие българската енергетика. Трябва ясно да заявим, че това е национално предателство и причините за него са две – неадекватната “зелена” политика на Брюксел и пословичното слагачество на родния политически елит. Важно е също да отбележим, че в основата и на двете стои “усвояването” на едни пари. От “нашите” хора, разбира се.
Ето как се стигна до тук и какво точно ни предлагат?
Част I. Описание на контекста
1. На 11 декември 2019 г. Европейската комисия обявява, че иска до 2050 Европа да стане първия неутрален по отношение на климата континент. С присъщия си патос Урсула фон дер Лайен представя “голямата цел” пред европарламента (https://nsi.bg/energy_2021/bloc-1a.html?lang=bg).
2. Група бюрократи започват да бълват модерни фрази като „кръгова икономика“, „sustainable resistance“ (което Гугъл превежда като „устойчива устойчивост“), „интелигентно придвижване“ (smart mobility), „възстановяването на ЕС от COVID ще бъде „зелено“ възстановяване“ и още цяла поредица недомислици, които щедро се плащат и ще се плащат от джобовете на евроданъкоплатеца, към който и ние гордо се числим.
3. На 10 – 11 декември 2020 г. Урсула фон дер Лайен обещава, че емисиите ще бъдат намалени с 55% до 2030 г. Дебело следва да подчертаем, че тази цел е за ЕС като цяло, а не за всяка държава поотделно. Ето тук е заровено и част от кучето по въпроса с българския интерес. Като първи слагачи, родните политици държат да сме най-отпред със свалени гащи и да изпълним всякакви щения на въпросната госпожа – възможно най-скоро и без всякаква мисъл. Е, срещу „облажване“ от страна на „наши“ фирми, разбира се.
4. Резултатът от тези еко-полюции е т.нар. „Зелена сделка“, още наричана и „Зелен пакт“ или „Зелен договор“, с който може да се запознае от официалния източник – https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/priorities-2019-2024/european-green-deal_bg. Ако пък някой се чуди, кой ще спечели най-много от тая работа – ами собственикът на ей туй издание – https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2022/01/24/4303508_zelenata_sdelka_na_es_-_vsichko_koeto_triabva_da_znaete/
5. Понеже е ясно, че т.нар. „зелена енергия“ е тотално нерентабилна, спрямо ядрената и спрямо изкопаемите горива, то на държавите членки се раздават пари, за да могат да изпълнят “условията” на въпросната „Зелена сделка“.
6. За да вземат пари, съответните държави-членки приемат и предоставят на Брюксел и т.нар. Териториални планове за справедлив преход (прикачени са три от тях, като ще се спрем само на Стара Загора, но принципът е идентичен).
7. Тези териториални планове накратко ни казват как по „справедлив“ начин ще унищожим всичко, което копае и гори изкопаеми горива и ще го заменим с фотоволтаици, перки и други еко-атрибути (за това във втората част).
8. За българските тарикати е най-изгодно да строят фотоволтаици по няколко причини:
8.1. Изискват минимална поддръжка;
8.2. Изискват минимален откъм брой и квалификация персонал;
8.3. България има много дни със слънчево греене и те са относително предвидими (за разлика от вятъра, например).
8.4. Срокът за откупуване („избиване“) на инвестицията е най-добър спрямо останалите „зелени“ източници.
Част II. Проблемите по същество
България още от социализма има три големи ТЕЦ-а (Марица – Изток 1, 2 и 3), които се захранват с лигнитни въглища, добивани от Мини Марица – Изток. Тези лигнитни въглища са с ниска калорийна стойност и е рентабилно да бъдат горени само и единствено в тези три ТЕЦ-а и в Брикел. В сайта на мините ясно е казано, че транспортирането им е тотално нерентабилно (https://www.marica-iztok.com/page/vaglishta-10-1.html). В този смисъл ТЕЦ-овете и мините са неразривно свързани и едното без другото не може. Това е и причината миньори и енергетици днес да протестират заедно.
Както е видно от горния линк, общата инсталирана мощност на държавната ТЕЦ Марица Изток 2 (1 586 MW) е колкото на „американските“ централи взети заедно (ТЕЦ КонтурГлобал Марица Изток 3 АД с обща мощност 908 MW и ТЕЦ „AES Гълъбово“ с обща инсталирана мощност 670 MW). Следва да отбележим факта, че две от централите може и да са американски, но работниците в тях са си нашенци.
Понеже са алчни предатели, родните политици са заложили “амбициозните” цели да закрием този комплекс от мини и ТЕЦ-ове възможно най-скоро, което разбира се ще остави всички работещи в тях директно или индиректно без работа. Очевидно е, че техният труд е специфичен, но ниско до средноквалифициран откъм образователен ценз, т.е. шансовете им за адаптация, след като им се отнеме поминъкът не са особено добри.
Отваряме „Териториалният план за справедлив преход“ за Стара Загора и на стр. 6 четем „През 2020 г. енергийните/добивните предприятия привличат работна ръка от следните области: Стара Загора ‒ 8,2 хил. души; Хасково ‒ 1,5 хил. души; Сливен ‒ 0,9 хил. души; Ямбол ‒ 0,6 хил. души; други ‒ 0,1 хил. души.“. Събираме числата и получаваме 11,3 хил. души. Тук, разбира се, са визирани само директно заетите в мините и ТЕЦ-овете. Те имат семейства (жени миньори не се срещат, въпреки еманципацията и борбата за равни права), пенсионирани родители и пр., които са директно зависими от тях. Допълнително, тези хора осигуряват работа на още много други (за което няма официална статистика), защото някой ги храни, облича, забавлява и пр.
Така след разни “алабализми” и сухи статистики стигаме до стр. 34, в която трябва да признаем, че е включен следният абзац „До 15.09.2023 г. бяха получени следните инвестиционни намерения, които са индикативни и необвързващи, както за държавата, така и за фирмите, заявили интерес. Посочените стойности на инвестициите са прогнозни и отразяват намеренията на компаниите за инвестиране в региона на Стара Загора, като по никакъв начин не са ангажиращи за възможността или размера на финансиране от Фонда за справедлив преход. Присъствието на фирмите в индикативния списък не осигурява финансиране и не води до каквото и да било предимство. Всички проекти, финансирани със средства от Фонда за справедлив преход, ще бъдат избирани в резултат на открити, прозрачни и конкурентни процедури отворени за всички големи предприятия.“.
Оттам насетне виждаме списък на фирмите с техните инвестиционни намерения, които както казахме, по никакъв начин не са обвързващи. Понеже парите не са неограничени, то е ясно, че след „справедлив“ и „прозрачен“ конкурс ще бъдат избрани „най-добрите фирми“, когато му дойде времето.
Впечатление прави графа „Потенциал за създаване на работни места“, като е редно да се вгледаме в нейното наименование, а именно „потенциал“. Както на всеки средно интелигентен човек е ясно, да имаш потенциал за нещо и да го реализираш са две коренно различни неща.
В обобщения последен ред от таблицата виждаме, че инвестиционните намерения на всички тези компании са в размер на 1,7 млрд. евро, като ефектът е създаването и запазването (дадени не случайно като обща сума) на 4 358 работни места.
Тук идваме и до основните изводи:
1. Със закриване на мините и ТЕЦ-овете, само от пряко заетите в тях ще оставим 11,3 хил. души без работа. В замяна ще създадем и запазим 4 358 работни места.
2. Работните места, които ще запазим и разкрием далеч нямат връзка с мините и ТЕЦ-овете. Напр. в ред първи на таблицата фирма Металик АД обещава (неангажиращо) да запази 250 работни места, но тя ще строи „Завод с пълен технологичен цикъл за производство на едрогабаритни корпусни части за ветрогенератори, водноелектрически централи и тежко машиностроене“, което очевидно не е работа нито за миньори, нито за енергетици. На фона на запазените 250 работни места. Създадените до 1 000 (по принцип „до 1000“ е както 999, така и 501 напр.) очевидно също няма да касаят уволнените от мините и ТЕЦ-овете.
3. Четем ред втори от таблицата – там обещават, че „Инвестицията потенциално би създала 800 нови работни места“. Темата за потенциала я разгледахме. Този потенциал е за 120 млн. евро, срещу което фирмата ще си има печеливш завод за производство на слънчеви панели, които останалите тарикати с фотоволтаиците с радост ще купуват.
4. Същите Металик АД присъстват на ред трети и с друго инвестиционно намерение за създаване на завод за „производство на зелен водород и кислород за медицински и технически нужди“, в който ще създадат 50 нови работни места (отново не за уволнените) за скромната сума от 90 млн. евро или по 1,8 млн. на работно място. Нека направим следната проста сметка – ако един мъж се пенсионира на 67 години и започне да работи на 18, то той би имал 49 години трудов живот. Нека приемем, че получава по 5000 лева брутно всеки месец настояща стойност на парите (заплата абсолютно недостижима за региона на Стара Загора). За целият си трудов живот той би изработил: 49 години * 12 месеца * 5 000 лева на месец = 2 940 000 лева или малко над 1,5 млн. евро. Изводът човек може да си направи и сам.
5. Видно е, че всички инвестиционни намерения извън НЕК и държавната мина са или за фотоволтаици, или за някакъв тип заводи, т.е. те няма да ангажират хората от проблемните сектори, които ще загубят работата си.
6. Да видим какво искат държавните предприятия от сектора:
6.1. Мини Марица – Изток ЕАД иска общо 98 млн. евро, за да запази 80 миньори, да назначи 310 души в „Агроенергетика и високотехнологично земеделие“ (каквото и да е това) и 280 души в „Производство на торове на базата на лигнитни въглища“. Накратко 590 нови работни места, които не са свързани с работата на уволнените и запазване на 80 миньори.
6.2. НЕК ЕАД ще създаде нови 15 работни места за „Наземен и плаващ фотоволтаичен парк в язовир Розов кладенец със системи за съхранение на енергия“, т.е. отново не по квалификацията на уволнените и това срещу 26 млн. евро.
7. От 6.1. и 6.2. е видно, че държавните предприятия ще „усвоят“ 124 млн. евро от общо 1,7 млрд. (т.е. малко над 7% от общата баница), за което ще запазят 80 миньори и ще създадат 605 работни места, които не са по квалификацията на предстоящите да бъдат уволнени.
8. Изводът накратко – управлението на сглобката предлага да даде почти 93% от баницата на свои частници, които ще открият/запазят минимален брой работни места, всички от които нямат общо с квалификацията на уволнените и пострадали от пладнешкия грабеж на „справедливия преход“ служители.
9. На 03 октомври 2023 г. уж беше постигнато споразумение. Да се споразумееш с откровени лъжци и крадци каквито са ППДБ/ГЕРБ/ДПС обаче е сляпа вяра, защото фактите до момента показват, че когато човек не държи на думата си – и подписът му не струва. На миньори и енергетици, честито! На българската социална система, също.
Накратко – националният ни интерес все още не е защитен. Закриваме над 4 000 MW базови мощности, които към днешна дата са гръбнакът на енергийната сигурност на страната. Сякаш бързо забравихме, че в ранната фаза на войната в Украйна точно тези мощности изиграха основна стабилизираща роля не само за България, но и за целия регион. Помогнаха ни да преминем през кризата относително плавно и безболезнено.
Няма съмнение също, че някой ден в бъдещето отново ще попаднем в криза. Тогава обаче “Мариците” няма да ги има. Ще ни се наложи да внесем електричество, но няма да има откъде. Защото едни наведени политици днес са решили да продадат националния интерес. Но какъв е той?
По думите на Димитър Манолов, президент на КТ Подкрепа: “Българският национален интерес днес е на първо място да има ток!”
Иван Гешев
