Гигинският манастир с ктитор Цветан Василев произвежда биохрани по проект, финансиран от САПАРД
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Гигинският манастир, на 20 км от Брезник, в който като ктитор е изографисан собственикът на КТБ Цветан Василев се прочу като силна духовна обител, но и като производител на биохрани. Монасите, сред които бивш финансов брокер на „Уолстрийт“ и друг, дошъл от Света гора, спечелиха финансиране по програма САПАРД и сега отглеждат 80 биволици в модерна ферма. Обителта бе в руини допреди 10-ина години, но бе възстановена с енергията на монасите и с дарителски акции. Помощи се получават и от правителствата на тройната коалиция, после и от Бойко Борисов.
Монасите живеят без телевизори, без модерните удобства, но искат да дават пример, че човек не се нуждае от много вещи, за да е добре.
Отец Никанор (на снимката) е 38-годишен. Като финансов брокер вижда отблизо и се уверява в безмислието на матералното богатство. И се замонашва в Гигинския манастир. Заварва го полуразрушен, но влага всичките си спестявания и труда си, за да го възстанови.
Гигинският манастир е съграден през XI—XII в., върху останки на храм от античността. Проучванията установяват запазени основи на монашеско крило (правоъгълно) и на защитна кръгла кула. Наличието на крепостно съоръжение не е необичайно за средновековните монашески обители, примери са и Рилският и Хилендарският монастир.
Първите монаси са дошли от Света гора Атонска. При своето създаване манастирът е под юрисдикцията на Охридската (Българската) архиепископия, основана през 1020 г. През османското владичество обителта е опожарявана и се връща към живот благодарение на хилендарски монаси, които преди около 200 години при преминаването си през местната планина Църна гора, близо до Брезник, открили по откровение свише заровеното аязмо и възобновили в близост до него обителта.
Докъм 1949 г. на мястото все още са стърчали руини, като сред тях правела впечатление църковната олтарна трапеза, издялана от светъл пясъчник, с изрязан на плота й равнораменен кръст с надпис в междурамията iС Хр NИ KA, а също така голям каменен кръст с надписи и декоративни елементи от бигорен камък.
В края на социализма манастирската обител е ползвана за снимане на игрални филми като за един от тях в църквичката нарочно е бил изографисан в цял ръст актьора Тодор Колев. Това кощунство е поправено след реставрационните дейности в последните години.
Сега игумен е Евгений, който е бил монах в Света гора. По-известен е другият монах – Никанор. Той е 38-годишен, с много бистър ум, бивш финансов брокер, листвал акции на „Уолстрийт“ чрез гиганта NASDAQ. Напуска светския живот преди 10-ина години и влага всичките си средства в запуснатия Гигински манастир.
Изворът е лековит
Аязмото – изворът с лековита вода, представлява кладенец дълбок близо 2, 50 метра, от който целогодишно извира вода. Направените в края на 2007 г. изследвания показват, че водата е годна за пиене, като единственото отклонение от нормите е слабо изразеното наличие на повече желязо (0, 022 mg/dm3).
От незапомнени времена този извор се почита като лековит. Според местните предания водата помага при очни болести, при поражения на нервната система, а също и против безплодие. При обновяването на сградата на аязмото през 2006 година бяха намерени немалко златни и сребърни монети. . Наличието на тези пари говори за станали изцеления и в миналото, като благодарните излекувани са се "отплатили" по този начин.
По-забележителните случаи на изцеления, записани от монасите след 2006 г. :
П. В. от село Бистрица, Софийско, пострадал при трудова злополука при строежа на НДК. 25 години той е инвалид, като е засегната и нервната му система. От началото на 2007 г. състоянието му се влошава, като започва да страда от безсъние – спи по половин час на денонощие. Последните две седмици на този период почти не спи. През септември 2007 г. по съвет на свои близки посещава манастира, като остава няколко дни в него. Черкува се и пие от водата на аязмото. Напълно възстановява съня си. Дори се оплаква, че много му се спи.
Сестрата на бившия кмет на село Гигинци преди 14 години претърпява операция на гърлото, и от тогава непрекъснато страда от хронична кашлица. Откакто пие вода от аязмото не кашля.
През есента на 2006 г. за послушник в обителта постъпва Х.Ф. Той изпитва силни болки в черния дроб, от които не може да спи и често повръща. След употреба на вода от аязмото в продължение на няколко седмици, състоянието на черния му дроб се нормализира без лекарска намеса.
Р. И. от Варна страда от тежка форма на диабет, претърпява ампутации и губи зрението си. Нейни близки започват да взимат често вода от аязмото. През пролетта на 2007 тя посещава монастира, като състоянието й е очевидно много тежко – не може да се придвижва сама, повръща и е психически угнетена. Когато й задават въпрос дали има полза от водата, тя отговаря: "Сега поне виждам!". Година по-късно същата жена дойде в монастира да изрази своята благодарност на светите чудотворци Козма и Дамян. Обитателите на монастира едва успяха да я познаят. Жената ходеше съвсем спокойно сама, а на лицето й бе изписано радостно изражение.
М. Г. От София, узнава от своята лична зъболекарка, че на небцето й се е появило някакво образувание. По неин съвет тя се явява на онкокомисия в столичната Стоматология, където установяват, че се касае за някаква форма на раково образувание. Жената е силно притеснена, защото междувременно туморът започва да расте. Назначават й лечение и й определят дата за операция на 24 април 2007 г. Но два дни преди датата заедно със свои близки – вярващи хора, тя посещава монастира, където й се чете молитва за здраве, а нейните близки отправят в храма молитва по съглашение за нейното здраве. Тя пие и от водата. Когато два дни по-късно отива за операция, при направения преглед за приемане се оказва, че от тумора няма и следа.
М. П. от Перник узнава от свой близък за лековитата вода в монастира. Налива си от нея за вкъщи и много скоро му се налага да я употреби, тъй като едното око на съпругата му получава много сериозно възпаление. Той й прави компрес с вода от аязмото и само за 12 часа възпалението преминава напълно. Самият той казва, че почувствал голямо облекчение на нервната си система при употреба на водата от аязмото.
През 2007 г. мюсюлманинът от ромски произход Р. О. от Врачанско заболява тежко от рак на белия дроб. Лечението не помага, той изгубва всичките си сили и вече не може да става от леглото. Изписан е, за да си замине от този свят сред своите близки у дома. Близките му, обаче, чули за водата от аязмото и изпратили зет му да донесе. Това било в началото на 2008 г., точно когато се строял пътят и човекът си направил труда да се изкачи до манастира пеша и да носи водата 5 км на ръце, когато се връщал. Както не веднъж се е случвало, и този път Бог не гледал на лице, а излял милостта си над болния. Р. О. пил от водата и не взимал никакво друго лекарство. Какво било изумлението на всички около него, когато той скоро се изправил на крака и през 2010 г., по думите на неговите съселяни, „не слизал от коня”.
П. Д. от 2007 до 2010 г. по лекарско предписание пие по 32 хапчета на ден, защото „страда от коварната болест на Крон. Допреди две години е бил трудно подвижен, спасявали са го от смърт на няколко пъти в европейски болници”. По неговите думи „Рецептата е проста. Сутрин и вечер пия от водата и си казвам молитвите. Не търся обяснение за химичния състав на аязмото. Това си е Божа работа. (…) От лекарствата получих проблеми с костната система и тежък диабет. Не можех и чаша с вода да вдигна с ръцете, въобще нямах сили (…) Резултатите граничат с чудо. Споделям това, за да знаят хората и да пробват. Трябва Божия воля, но и човешка”.
Гигинският манастир разчита на дарителството на българите и съществува заради тях – да подтиква към смирение и добродетелност. Не очаквайте чудеса, само защото сте отишли там. Процесът на чудото е в тайнството на вярата – невидимото сливане на духа ви с Бога. Другото е шарени приказки.
