Главният прокурор поиска възобновяване на делото, по което е осъден русенски адвокат
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
С влязла в сила присъда на Окръжен съд – Русе от 18.09.2014 г., която не подлежи на касационна проверка, адвокат Венцислав Точков е осъден по жалба на частен тъжител на глоба в размер на 1500 лв. Санкцията е за нанесена обида в рамките на съдебно заседание (чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т.1, вр. чл.147, ал. 1, пр. 1 НК). Основание за присъдата е част от пледоария на защитника пред ОС - Русе, в която той твърди: „Подзащитният ми е близо 80-годишен пенсионер, страдащ от тежка форма на диабет и видно от представените по делото доказателства, психични проблеми. Тежкото му здравословно и емоционално състояние е причинено основно от психическия тормоз, нанесен му през годините от частния тъжител“. Смисълът на инкриминирания израз не представлява разгласяване на позорно обстоятелство срещу частния тъжител. Изложеното твърдение е изцяло в границите на компетентност на защитника, който е длъжен да изясни всички фактически и правни положения в полза на клиента си, ръководен от вътрешното си убеждение, доказателствата и закона. Фактите по делото опровергават приетия от въззивния съд правен извод за евентуален умисъл на адвоката при извършване на деянието.
Подобно тълкуване се потвърждава и от практиката на Европейския съд по правата на човека (решения по дело „Райчинов срещу България от 20.07.2006 и „Никула срещу Финландия“ от 21.03.2002 г.). Чл. 10, т. 1 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи изисква свобода на изразяване на защитниците пред съда, която да гарантира задължението им ревностно да защитават интересите на клиента си и да не бъдат повлиявани от смразяващия ефект на евентуална санкция. Необходимият баланс не е бил нарушен от адв. Точков. Санкцията, наложена от ОС – Русе, спрямо г-н Точков създава опасност голяма част от писмените и устните молби, защити и пледоарии да бъдат инкриминирани, с което да бъде нарушен принципът в НПК за състезателност в наказателния процес.
Частната тъжба по горепосоченото дело не посочва разгласяване на позорно обстоятелство. Въззивният съд е бил в правото си да поправи възприетата от частния тъжител правна квалификация, ако я счете за неправилна, но не и да приеме факти, различни от визираните в частната тъжба. Признаването на адв. Точков за виновен по фактически непредявено обвинение препятства правото му на защита и нарушава процесуалните правила.
Поради тези причини, главният прокурор на Р България Сотир Цацаров счита, че при постановяване на присъдата е нарушен закона (чл. 348, ал.1, т.1.НПК) и е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила (чл. 348, ал. 1, т.2 НПК). Главният прокурор внася искане до ВКС за отмяна на присъдата на адв. Точков и оправдаване на същия в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда.
