Гладът е моята муза в кухнята

Орхан Мурад е роден през 1967 година в Кърджали. Завършил е консерваторията. Първият път не го приемат, защото според Георги Кордов, слепотата му ще пречи на образованието му. Орган обаче кандидатства втори път и е приет.     - Вие се представяте като унищожител на храна. Но умеете ли и да приготвяте някои ястия? - Аз съм повече унищожител, но мога и да готвя доста неща – тези, които се отдават на мъжете - разни омлети например. Правя много хубави гювечета и съм признат в това от цялото си семейство. Отговарям за салатите, когато ще посрещаме гости. Когато бях студент готвех много. Но тогава не бях семеен и трябваше сам да оцелявам. Сега вече нямам необходимост за това. Правил съм си мусака, кюфтета, пица, пържени филийки, боб и леща. Имам и приятели, бивши състуденти, които могат да потвърдят, защото са си хапвали сладко-сладко от моите гозби. - А има ли нещо, което винаги сте избягвали? Дори и като студент. - Много неща, но например не ям шкембе-чорба. И то заради думичката шкембе. Иначе почти всичко похапвам с удоволствие, стига да е направено добре и в хубава атмосфера. Обичам хубавия мухабет с приятели на маса с хубави питиета и мезета. - Имате ли муза в музиката? А в кухнята? - В музиката музата ми е самият живот, чувствата, емоциите, приятелите, семейството ми, всички събития – всеки миг от ежедневието ми. А в кухнята, може би гладът е най-силната муза. Нали знаете, че любовта на мъжа минава през стомаха. Ние освирепяваме, като огладнеем. - Коя храна е хубава? - Мисля, че споделената. Сигурен съм в това, че се храним с много вредни и ненужни неща, но много ни е трудно да пренастроим себе си, режимите в ежедневието си към по-здравословно хранене. Мисля, че с напредването на годините трябва да си наложа такъв уклон на мисли и действия спрямо храната. Най-много обичам родопската – защото ми е по рождение; българската и турската кухня. Не знам дали са от най-безвредните, но когато похапваш с хора, които обичаш е много вкусно. - Какви ястия ще има на празничната ви трапеза? - Професията ми е такава, че на всички празници, съм на работа. Обаче пък заведенията, в които обикновено упражнявам професията си, добре се грижат за тези неща. Предполагам, че както почти винаги, ще има всичко необходимо, за да се чувстваме като на празник. - Може ли да се сготви песен? Каква е рецептата за тях? - В художествения смисъл на думата може. Миналата зима например, показах нагледно на моята малка дъщеря Сузи, как се готви песен. Заедно написахме текст, с нейно участие направих мелодия, после и аранжимент. След това я записахме в моето студио и си я сготвихме. Песничката се казва „Нашият цирк” и си има даже вече клипче. Защото тя ме беше попитала, как се раждат песните и аз, под формата на упражнение по музика, й го показах.