ГЛОБАЛНА ОПАСНОСТ: Ледниците в Хималаите се топят с 65% по-бързо отпреди десетилетие
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Хималаите се доближават до опасна повратна точка, тъй като ледниците се топят все по-бързо, а наблюдението на региона сериозно изостава от темповете на промяна, показва ново изследване на глобалната консултантска компания „Систимик“, изготвено съвместно с Интегрираната планинска инициатива и с техническия принос на Международния център за интегрирано планинско развитие (ICIMOD), съобщи Би Би Си. Публикацията идва след опустошителни наводнения в Непал и Тибет, отнели живота на над 1300 души през последните седмици.
Докладът установява, че хималайските ледници губят ледена маса с 65 процента по-бързо, отколкото преди десетилетие, но само около 21 от приблизително 40 000 ледника в региона се наблюдават подробно и постоянно.
Индия вече разполага с конкретни доказателства за мащаба на риска. Около 18 процента от територията на страната е в Хималаите, но регионът е свързан с близо 35 процента от природните бедствия в страната. След оценка от 2025 г. правителството е определило 56 ледникови езера като „с много висок риск“.
Изследването изчислява, че водите от Хималаите поддържат приблизително 20 процента от брутния вътрешен продукт на Индия чрез земеделието, хидроенергетиката и туризма, докато самите планински щати получават едва около 5 процента от тази стойност. Икономистът лорд Никълъс Стърн определи Хималаите като „Третия полюс“ на планетата, подчертавайки, че за разлика от Арктика и Антарктика, в района живеят стотици милиони хора, а екосистемата „наближава повратна точка“.
Докладът посочва, че приблизително една трета от топенето на ледниците се дължи на замърсяването със сажди, произхождащи главно от тухларните пещи в равнините. За разлика от глобалното затопляне, този фактор може да бъде повлиян пряко на регионално ниво. Изследователите предлагат десет приоритетни мерки, сред които намаляване на емисиите на сажди, разширяване на мониторинга и подобряване на системите за ранно предупреждение. Те подчертават и необходимостта от трансгранично сътрудничество, тъй като опасностите „не зачитат националните граници“.
