ГНУСНО! Повдигнаха обвинение за изнасилване на екс боса от “Нефтохимик” Валентин Каравълчев
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Жертвата е подлагана на тежки психоатаки от извратеняка да оттегли показанията си
Бившият директор на бургаския футболен клуб “Нефтохимик” Валентин Каравълчев е с повдигнато обвинение за изнасилване, научи ексклузивно медията ни от свои източници в тамошната полиция и прокуратура. Днес, 6 октомври 2025 г., той се е явил в сградата на ОДМВР-Бургас по досъдебно производство - ДП 425/24.
Престъплението е извършено през 2022 г. с особена жестокост, а две психиатрични експертизи потвърждават, че пострадалата е в тежък посттравматичен стрес. Получихме информация, че към днешна дата върху жената е оказван зловещ психически тормоз, придружен със заплахи от страна на извършителя, с цел тя да оттегли показанията си.
Подобни атаки били упражнявани и през всичките години след гаврата, целящи да я възпрат от търсене на справедливост. Каравълчев от своя страна е използвал връзките си с високопоставени представители на репресивния апарат и държавното обвинение в морския град, категорични са юридическите представители, коментирали случая пред нашата медия. Това е второто досъдебно производство срещу него за сексуални престъпления. Преди това е подаден сигнал за блудство, твърдят хора от системата.
Жертвата е с инициали Е. П. (трите й имена се пазят в редакцията) и по време на бруталната гавра, нанесла непоправими следи върху душевността й, е била сервитьорка в бургаски хотел-ресторант, чието управление е поверено на Каравълчев.
Въпреки, че при подобни престъпления няма смекчаващи вината обстоятелства, сме длъжни да подчертаем, че за насиленото лице отсъстват данни за леко поведение или предишни неморални деяния. Тъкмо напротив. Нейни познати я описват като почтена и отрудена жена, дългогодишен кадър в туристическия бранш, отгледала сама сина си. Говорим за жертва в класическия смисъл на това понятие.
Възползвайки се от факта, че е неин работодател, Каравълчев многократно назад във времето си е позволявал да отправя неприлични намеци и крайно унизителни предложения за интимна близост, упражнявайки откровен тормоз на работното място. Противният натиск се засилвал неимоверно в малките часове на денонощието, когато някогашният футболен бос замръквал в ресторанта, солидно злоупотребил с алкохол, спомнят си нейни колежки, цитирани от представляващите я адвокати.
Така се стига до фаталната нощ през 2022 г. (Ще спестим точната дата по процесуални съображения). Тогава Е. П. е на смяна и за неин ужас Валентин Каравълчев пристига заедно с тайфа авери. Както подобава, алкохолът се лее в промишлени количества, а “шефът” е порядъчно наквасен. Той изчаква повечето от сътрапезниците да се разотидат и се нахвърля върху служителката си. Завлича я в една от т.нар. ВИП-стаи, използвани най-вече за извънбрачни забежки на добре облечени, но семейни бизнесмени. Въпреки, че жената го моли със сълзи на очи да пощади честта й, той грубо я блъска и разсъблича, прилагайки цялата сила, на която един мъж е способен. Изнасилването е извършено с подчертана безмилостност по думите на съдебни медици.
На другата сутрин, вече изтрезнял и осъзнаващ какво е сторил, извратенякът “обръща другия край”, започвайки да сипе заплахи. Предупреждава многократно Е. П. да забрави за снощната случка и да не си помисля за оплакване в полицията, защото “лошо й се пише”. Детайлно разяснява колко е близък с цял куп висши ченгета от бургаското МВР, които със сигурност щели да покрият престъплението.
Озлочестената женица му вярва, т.к. с очите си е виждала как тежки полицейски началници му идват на крака в ресторанта и си спомня, че лично им е сервирала. Дава си сметка, че Каравълчев е успял да подкупи ключови фигури от тамошната репресивна система и страхът й се усилва многократно. Към онзи момент тя не вижда изход.
Тук е мястото да припомним, че заплахите не са съвсем безпочвени, защото в края на м. януари т.г., Каравълчев бе засечен да гуляе с Кирил Кирязов, разузнавач към 2-ро РУ в морския град и бивш началник на тамошната Криминална полиция, в скъп ресторант на метри от областната дирекция.
Положението на насилената сервитьорка се влошава неимоверно, когато й бива забранено да напусне работното си място, въпреки че още на следващия ден подава молба. От нея се иска да забрави, че е била бита и влачена с разкъсани дрехи по пода на превърнатия от Каравълчев в бардак ресторант. И да продължава да разнася таблите, поднасяйки питиета и мезета на развратния си шеф. За капак близка до него адвокатка многократно идва да си говорят уж по женски, убеждавайки я, че реално изнасилване не е имало, а двамата просто са правили по-разкрепостен секс.
Омерзена от противните психоатаки, Е. П. излиза в дълъг болничен за да поправи (доколкото е възможно) щетите върху здравето си, нанесени от тежкия стрес и последващия страх, в който е принудена да живее. През цялото това време се бори със себе си дали все пак да потърси възмездие от някогашния си работодател. Има дни, когато е твърдо решена да се оплаче в полицията и наема адвокат. Друг път си дава сметка как парите и връзките на Валентин Каравълчев по всички нива на бургаската репресивна и правосъдна система ще го спасят от наказателно преследване, и отлага решението.
В края на 2024 г. изнасилената от шефа си сервитьорка все пак подава сигнал, разказвайки за ужаса от онази нощ. Смелост й дава фактът, че през есента на миналата година в ОДМВР-Бургас са извършени сериозни кадрови рокади, а повечето от лицата под пагон, на които тя лично е поднасяла в кръчмата, са понижени и преместени на не толкова възлови позиции в системата. Подкрепя я близката й приятелка Росинка Бъчварова - граждански активист от морската столица и лице на множество социални протести срещу цените на горивата. Точно тя е плътно до нея през цялото време, помагайки й да вземе правилно решение.
Смелост също така й дава фактът, че срещу Каравълчев е в ход разследване за блудство с друга негова служителка - хигиенистка в един от офисите му. Макар до същинско изнасилване да не се стига, колежката на Е. П. е била противно опипвана по интимните части и лигавена от шефа си докато му чисти канцеларията, а бельото й е било разкъсано. Свидетелка по това производство е трета негова жертва - счетоводителка, която някога също е станала обект на гнусните му мераци.
Въпреки привидно благоприятното стечение на обстоятелствата, към днешна дата ужасът за Е. П. не е приключил. Адвокатите й са силно притеснени, че повече от седмица тя не вдига телефона си, отказвайки да сътрудничи във финалните етапи на разследването. Близките й също не са я чували от няколко дни. Всички те допускат, че усещайки “жегата зад ъгъла”, Каравълчев се е активирал да спаси кожата и отново е започнал да обработва жертвата. Тъй като той не бил известен с особено остър ум и находчивост, Росинка Бъчварова не изключва помощ в това отношение да му оказва друг местен бизнесмен, сочен за негов ментор - Любомир Парашкевов, по прякор Къдравия. Прочут с високия си интелект и манипулативност, не е невъзможно той да го съветва как точно да подходи за да се спаси от затвор, предполага събеседничката ни. Вода в мелницата на подобна хипотеза наливат и градските слухове, че близки до насилената сервитьорка са били виждани да разговарят с хора от обкръжението на двамата баровци.
Юристи, до които се допитахме обаче предупредиха, че ако Е. П. се откаже от показанията си, рискува от жалбоподател прокуратурата да я преквалифицира в обвиняема за набеждаване. За съжаление, въпреки опитите на законодателя да прецизира максимално текстовете, касаещи сексуално, домашно и всякакъв вид битово насилие, ако при веднъж дадени показания човек се откаже, прокуратурата счита, че той е излъгал с цел да набеди хипотетичния насилник. Накратко, ако героинята на днешния разказ се изплаши и повярва на предполагаемите нови заплахи, които Каравълчев би могъл да й отправя, тя ще стане негова жертва за втори път. А възмездие за гнусните си деяния той няма да получи никога.
Сексуалният живот на Валентин Каравълчев не е непозната тема за бургазлии и нежните им половинки. Въпреки, че в публичното пространство той се представя за бизнесмен от пристанищния сектор и се изявява като медийна звезда, хвърляйки мъгляви твърдения за контрабанда на горива, онова, което се разиграва зад стените на дома и офиса му, буди подчертано любопитство. Известен е като агресивен мъж с необуздан нагон, който не се колебае да подхвърли мръснишка реплика или да пусне палави пръсти по де що има жена, изпречила се на пътя му.
Речникът му е изпълнен с цинизми, а сексуалните епитети ги ръси почти толкова безразсъдно, колкото и недоказаните обвинения в данъчни престъпления, за които охотно говори пред избрани журналисти.
През октомври 2024 г. той стана истинска “звезда” в родния си град, когато в медиите гръмна скандален запис, сочещ как иначе претендиращият за психическа стабилност бизнесмен си говори по телефона с духа на покойната пророчица Вера Кочовска.
Меко казано комичните аудиофайлове показаха, че от другата страна на линията шепне дрезгав, задгробен глас, който на дълго и на широко му задава въпроси от семейно и дори интимно естество, касаещи брака и раздялата му. В действителност се оказва, че гласът е на бившата съпруга Диляна, която се е възползвала от лековерността му за да го вкара “във филм” преди да подаде молба за развод.
Излишно е да казваме, че макар покойната врачка да е на години да му бъде майка, той с отвратителен натурализъм, вулгарност и болезнена откровеност описва сексуалните си подвизи. Речта му е толкова не подобаваща, че в един момент самата “Кочовска” го скастря с думите: “…. Простак. Ти не си я ч*кал, а си правил любов ….”, а той се извинява като гузен гимназист.
От чутото научаваме още, че освен загорял за женска плът, Каравълчев явно е и порядъчно стиснат, защото споделя с “Вяра” как не желае да започва отношения с (цитираме) “силиконки”, които “само се правят на влюбени”, но реално се вълнуват от съдържанието на портфейла му. Най-вероятно по тази причина е тръгнал да задява случайни момичета, които с нищо не са му дали да разбере, че биха били с него по комерсиални причини. И ухажването лека полека е преляло в нещо, което НК и НПК биха окачествили с термина “насилие”.
За склонността му към агресия научаваме от един прелюбопитен диалог между него и духа на Кочовска. Двамата обсъждат възможно ли е Диляна да подаде молба за развод. За да опресни паметта му, известната врачка напомня за епизод от семейния им живот, който е толкова смущаващ, че предпочитаме да го предадем в пряка реч:
Вера Кочовска: “….Ако пише Диляна за това насилие в полицията, знаеш ли какво ще стане, бе? Диляна ако пише, че си й откраднал дрехите, знаеш ли к’во ще стане, бе? Какво значи да изкараш дрехите и вещите на човека, с който живееш…. “
Каравълчев: “……На това никой няма да обърне внимание. С мои пари всичко е купено…”
Вера Кочовска: “…..Ей, болен мозък….”
Събраните доказателства по досъдебните производства и показанията на жертвите всъщност разкриват, че и без помощ свише, Валентин Каравълчев е намерил лесен, евтин, но абсолютно незаконен механизъм за облекчаване на сексуалното напрежение. Дано полиция, прокуратура и съд не действат като духове от отвъдното, а се вземат в ръце, закопчавайки самозабравилия се насилник, призовават бургазлии, потресени от подвизите му.
