ГОДИНА СЛЕД СМЪРТТА НА ЛАСКИН - Алекс Сърчаджиева се разплака в ефир: Ако беше жив, щях да му кажа...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
2019 година беше най-тежката ми година. Кошмарна година! Не само защото утре - 6 януари се навършва една година, откакто Иван си отиде, а и защото така я преживях - ден да мине, друг да дойде, в някакъв унес. Това заяви пред Нова телевизия актрисата и вдовица на актьора Иван Ласкин Алекс Сърчаджиева.
"Явно имам да научавам някакви неща. А защо имам да ги научавам, отговора вероятно ще търся до края на живота си. Надявам се да съм достатъчно силна, за да се справя с това, през което все още преминавам и да да си отгледам по достоен начин детето и да създам един достоен човек", допълни тя.
Актрисата сподели още лични моменти: "Аз останах абсолютно сама със София. Но се оказа, че имам абсолютно прекрасни хора до себе си. В цялата тази трагедия се появиха едни хора, които си правиха пиар върху всичко, което се случи. Но пък имам и едни достойни до себе си приятели, които ми помагат по всякакъв начин, които ме посрещат в домовете си, дават ми от хляба си, помагат ми за София. Аз не мога да си позволя детегледачка, но мога да им се обадя и да им кажа - можете ли да гледате София, докато аз пътувам по работа".
Алекс разказа, че четири дни след смъртта на Ласкин е трябвало да излезе на сцена в комедийна роля: "Това беше много страшно за мен, мислех, ме наистина ще умра, преди да изляза на сцената. Но когато се случи една такава трагедия, е много трудно да се събереш. Нашата професия е сякаш едно биполярно разстройство - няма как, излизаш и играеш. Като излязох на сцената тогава, настъпи такава тишина, че си казах: "Господи, какво правя на тази сцена". Но след това получих такива аплодисменти, които бяха тяхната благодарност. За което и аз им благодаря. Господ ти взима нещо, но ти дава друго. И това е любовта на хората. Когато изпаднеш в такава тотална безпътица, когато животът ти рязко приключи и ти не знаеш как за продължиш, но застанат стойностни и прекрасни хора до теб, няма нищо по-прекрасно. Те са ми голяма опора. Благодаря на тях, които направиха всичко това за мен през цялата тази година. Благодаря и на непознатите хора. Ние трябва да умеем да благодарим. Ние сме забравили да прощаваме, а прошката е велико нещо. Забравили сме да се вглеждаме един в друг в забързаното ежедневие. Забравили сме за малките неща, които могат да направят човека срещу теб щастлив. Забравили сме да казваме "Обичам те". Няма нищо страшно в това да кажеш на някого, че го обичаш. Хората са се отчуждили".
Запитана какво би казала на съпруга си, ако беше до нея, тя отговори: "Ние много говорехме с Иван. Ако беше тук, щях да му кажа колко много го обичам и че ужасно ми липсва. Щях да му кажа хиляди други неща. Вярвам, че животът някъде другаде продължава. Защото иначе щеше да е много тъпо. Живееш тук и умираш. Безсмислено е. Вярвам, че е до нас и ни пази"
"Аз нямам избор да нямам волята и силата да продължа. Предстоят ми хубави неща в театъра, предстоят ми премиери. Имам една идея, която ми се върти от известно време. Искам да направя нещо много искрено и честно. Искам да изляза на сцената такава, каквато съм аз. Защото хората ме поставят в една светлина, с моите роли в театъра, с ролята ми на водеща от малкия екран. Но искам да направя нещо много искрено и честно - да изляза и разкрия душата си. По този начин ще помогна на себе си, но съм убедена, че ще помогна и на други хора. Искам през 2020 г. да се събера и да го направя и да разкажа моята история такава, каквато е", сподели Алекс Сърчаджиева.
