Година след трагедията: Биха ли издържали деретата на "Аспарухово" нов потоп? (снимки)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Година след най-голямата трагедия в най-новата история на Варна да се върнеш на местата, където бесня водното бедствие, е болезнено. Не толкова заради сегашното им състояние, а заради апокалиптичните картини, които се връщат в съзнанието. На пръв поглед по-сериозните свидетелства за потопа вече липсват. Почерненият преди година район „Аспарухово“ изглежда нормално – долу-горе, както си беше преди трагедията, а и както сигурно ще си остане още доста време. Всъщност в това е и чарът на южните квартали на Варна. Отвъд моста е сякаш по-тихо, по-спокойно, може би малко по-провинциално, но пък и без „лудницата“ в центъра, която със сигурност не понася на всеки, пише "Петел".
Едва ли има някой, който по-добре от самите аспаруховци да даде оценка дали година след потопа, отнел 13 човешки живота, мерките срещу подобни бедствия са достатъчни. Жителите на този варненски район, който се смята за бъдещето на града ни, най-добре могат да кажат дали опасността още съществува, дали се чувстват сигурни. Отговори трябва да дадат и общинските специалисти, които в крайна сметка не само знаят какво трябва да се направи, а и да се погрижат работата да бъде свършена. Ролята на журналистите е преди всичко да предадат това, което виждат.
Обиколката ни по страшните места отпреди година започва от високото, оттам, откъдето дойде водата. Голямото дере, което беше задръстено от невиждана кал и дънери на повлечени от водата дървета, в момента се зеленее приветливо. Самотен косач почиства високите треви, от които леко се губят очертанията на коритото му.
Следващото място, на което спираме, не може да е друго, освен мостчето до разрушената къща на ул. „Горна Студена“, в която бяха открити много от жертвите. Тя е срината до основи, а наоколо все още има доста строителни отпадъци. В дерето под мостчето отпадъците и автомобилните гуми са започнали отново да се трупат, а по тях тече невинен воден поток. Гледаш и се чудиш – това дере, станало нарицателно за нехайството, което може да коства човешки живот, така ли трябва да изглежда?
Отново специалистите трябва да отговорят. Ако отговорът е „не“ обаче, трябва и да обяснят защо.
В каналите край пазара и към игрищата също се вижда вода, като на места тя изобщо не се оттича. Стои си така от последния проливен дъжд, за щастие доста по-слаб от този на 19 юни 2014-а. И той обаче кара повечето варненци да изтръпват, а жителите на „Аспарухово“ - двойно повече. Спокойствието не е даденост. То се губи лесно, ако има съмнения. За съжаление поне от нашия поглед на журналисти и варненци има причини да се съмняваме, че деретата на „Аспарухово“ биха издържали порой като миналогодишния.
