Големият бизнес свири тревога: С мерки срещу пандемията закриват цели бизнеси. Хиляди хора остават без работа!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Цели бизнеси може да хлопнат врати, а стотици хиляди ще останат без работа. Причината за това обаче не е пандемията от COVID 19, а недомислени мерки в закона за здравето, който уж трябваше да бори последствията от заболяването след изтичане на извънредното положение. За това алармират големия български бизнес в лицето на Българската петролна и газова асоциация, Националната лозаро-винарска камара, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Българската стопанска камара. Те бият тревога в становища до премиера Борисов, шефката на НС Цвета Караянчева и председателите на ключовите парламентарни комисии.
Зад паравана, че се борим с коронавируса, се предлагат промени в данъчните закони, предупреждават големите бизнес организации. Оказва се, че в момент, в който министър-председателят алармира, че бюджетът е празен, държавата удря с драконовски мерки онези, които го пълнят.
Вместо да се занимава с пандемията, Законът за здравето променя Закона за акцизите и данъчните складове, за корпоративното облагане и в спешен порядък въвежда утежнени изисквания към складовете и лицензирането им.
По стар български обичай, разбирай на тъмно, мярката е влезнала в преходните и заключителните разпоредби. Това засяга пряко едни от най-големите данъкоплатци – предприятията в сектора на горивата, където продажбите са спаднали средно с 50 %, в сектора на производство на алкохолни напитки, който регистрира до 25 на сто спад в оборотите, и в сектора на производство и разпространение на тютюневи изделия, където се отчита намаление с 20 %.
Българското земеделие също ще пострада, тъй като то разчита на големите производители, за да реализира своята продукция.
С поправките се намаляват драстично сроковете за въвеждането на системи за видеонаблюдение и контрол във всички акцизни складове на територията на страната, които произвеждат или съхраняват алкохол, тютюневи изделия и горива. На практика, законопроектът предвижда съкращение наполовина (от 6 на 3 месеца) на срока за внедряване на системи за видеонаблюдение и контрол в тези складове. Така за съвсем кратък период над 300 данъчни складове в България ще трябва едновременно да инвестират и да се снабдят със специфична по своя характер апаратура от ограничен кръг от доставчици. Засегнати са не само фирмите от сектора на горивата, каквото впечатление остана в обществеността, а и производството и съхранението на всички акцизни стоки като тютюневи изделия, алкохолни напитки и вино. Там заетите са десетки хиляди.
Основния проблем, според бранша, са на първо място непосилните срокове, но и факта, че фирмите от сектора ще разберат окончателно какви точно системи за видеонаблюдение трябва да проектират, закупят, инсталират, изпробват и въведат в експлоатация в деня, в който ще започнат да текат тези съкратени срокове.
Според браншовите и бизнес организациите съществува реална заплаха предприятия да свият дейността си или напълно да затворят, приходите от данъци драстично да намалеят, а работещи да останат безработни и на плещите на социалната система.
Всички те са единодушни, че промените не бива да бъдат приемани в този вид. Въвеждането на видеонаблюдение в акцизните складове въобще не се поставя под въпрос, но трябва да се осъществи в условията на предвидимост, в разумни срокове и без да се застраши функционирането на акцизния сектор в и без това сложната икономическа обстановка, посочват от КРИБ.
