ГОЛЯМОТО ЛИЦЕМЕРИЕ! Кунева се кипри като майка на СДС. Смешен посланик плюе съда ни. Убийства и атентати, а викат срещу Слави Бинев?! Това не е държава, а вертеп!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Имало е и по-тежки времена.
Но никога не е имало такова лицемерие. Лицемерие, равнозначно на подмяна.
Комунистическата снаха Кунева се кипри край празничата торта с 25 свещи на СДС. И духа, ли духа…
Истински ще го духат обаче Желю, Берон, Петко Симеонов, Луджев, Елка Константинова, Филип Димитров и другите живи патриарси на синята идея. Те вече са отписани от историята. Според новата, „политически коректна” версия СДС са Кунева и Лукарски.
Съдия Румяна Ченалова за една нощ се превърна в грешница, след като френският посланик реши, че е така.
Като водеше делата по „Октопода”, беше много готина. Не изпълняваше поръчки, не нарушаваше правилника, нямаше конфликт на интереси. Нямаше я и оная афера в Македония, където й образуваха цяло наказателно производство.
Нямаше ги и думите на Пеевски пред ПИК отпреди година:
„Цветанов настояваше Ченалова да води делото „Октопод”. Останах с впечатление, че той има договорка с нея”.
Чужди посланици се месят в работата на независимата българска съдебна система и това не притеснява никого. Крив ли е, прав ли е ВСС, корумпиран ли е съдът ни, ще решаваме ние. Не е работа нито на френският, нито на английският, нито на руският посланик.
Какво ще се случи, ако българският посланик в Париж обвини на едро френската съдебна система, че е провалена и користна? Вероятно ще последва дипломатическа нота за отзоваването му. А у нас – поплювковщина, козируване пред Европа, национално себеунижение.
Вече месец – показни убийства на свидетели по важни дела, грабителство, побоища в столични дискотеки, днес и изчезването на Петко Сертов. Престъпността ескалира, но протестите са срещу…Слави Бинев като шеф на комисията по култура.
Нацелваме лесните мишени, ослушваме се пред трудните.
БСП и Реформаторите гласуваха Бинев в пленарна зала, после – като усетиха, че работата става дебела, излязоха с прочувствени декларации с призиви да се оттегли.
Моралът на обединената шайка, наричаща се парламент, вече не трае и от ден до пладне.
Лицемерието обаче е вечно и според както е удобно на властта, конюнктурата, обществения патос, интересите на Европейския съюз.
Някои наричат това държава, съобщност. Не е ли по-точно да го наречем вертеп? Където всички се продаваме евтино?
