ГОЛЯМ ПРАЗНИК: В Четвъртата неделя на Великия пост честваме велик църковен автор и паметта на мъченик Василий Анкирски
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
1. Днешната неделя е Четвърта от Великия пост е свята. Тя е посветена на преподобни Йоан Лествичник. Празникът на светителя извън Великия пост е 30 март.
Божият угодник преп. Йоан, живял през VІ век. По рождение бил сириец, а заради мястото, където прекарал благочестивия си живот - Синайския манастир, бил наречен Синаит.
Още шестнайсетгодишен младежът Йоан дошъл в Синайския манастир, където ръководител и наставник на преподобния станал авва Мартирий. Четири години по-късно Йоан бил постриган за монах и деветнайсет години пребъдвал в послушание на своя духовен старец. След смъртта му преп. Йоан избрал отшелническия живот, отдалечил се в едно пустинно място, наричано Тола, където прекарал четири десетилетия в безмълвие, пост, молитви и покайни сълзи. Надарен с проницателен ум, умъдрен от дълбокия духовен опит, той с любов поучавал всички, които идвали при него, ръководейки ги към спасение.
На 75-годишна възраст, след четирийсетгодишно подвижничество, преподобният бил избран за игумен на Синайската обител, която управлявал четири години до смъртта си (около 606 г.).
Именно през тези години по молба на игумена на Раитския манастир преподобният написал знаменитата "Лествица" (стълбица) - едно съвършено ръководство за духовно съвършенство. Като знаел за мъдростта и духовните дарования на преподобния, Раитският игумен от името на всички монаси от обителта го помолил да им даде писмени напътствия, "които могат да служат като непогрешимо ръководство за истинските Христови последователи и като стълба, утвърдена дори до небесните врата".
Преподобният бил монах-пустинножител и като такъв написал това свое съчинение предимно за монаси, но всеки, който желае да намери пътя към духовния живот, открива в него полезни съвети и наставления.
В тези свои поучения преп. Йоан Лествичник в дълбочина разкрива психологията и философията на молитвата, която той счита за най-високо стъпало в нравствения възход на човека, която стои дори начело на християнските добродетели. Молитвата, според неговите думи, е пребъдване и съединяване на човека с Бога.
2. Св. свещеномъченик Василий, презвитер Анкирски († 363 г.) - в средата на 4 век Римската империя, в която от няколко десетилетия християнството се радвало на спокойствие, то било сполетяно от бедата на гоненията на император Юлиян Отстъпник.
Особен човек бил този Юлиян - уж бил християнин, но щом заел трона, решил да изкорени християнството и да върне на почит сред поданиците си старата езическа вяра. Мнозина мъченици просияли по време на неговото кратко, но бурно управление (361 - 363 година). Един такъв бил и честваният днес Василий от град Анкира (днешната Анкара).
Светият мъченик Василий принадлежал към знатните граждани на Анкира. За изповядване и проповед на християнската вяра, той бил хванат и доведен при игемона (управителя) Сатурнин. На въпроса на игемона вярва ли в Христа, свети Василий силно възкликнал:
- Няма друг Бог, освен Него.
Така светецът без страх засвидетелствал своята вяра в Христа, за което бил подложен на жестоки изтезания: закачили го на дърво и немилосърдно стъргали тялото му с железни оръдия. След това дръзновеният Христов изповедник бил изпратен в Константинопол и там отново бил подложен на същото тежко изпитание. После мъчителите започнали да разтягат тялото му с такава сила, че костите му излезли от ставите; при това одирали кожата му във вид на ремъци и пробождали тялото му с нажежени железни игли.
Свети Василий мъжествено претърпял тези мъчения, като бил подкрепян от Божествената сила. Накрая мъчителите го хвърлили в нажежена пещ. Запазен от Божията сила невредим, той бил отведен във вериги от Константинопол в Кесария и там бил осъден на разкъсване от зверове. С гореща молитва свети Василий очаквал мъченически венец и го получил, след като бил разкъсан от лъвица (Василий пострадал около 362 година)
Някои от сродниците и приятелите на светия страдалец внимателно събрали свещените му останки, помазали ги с благовония, обвили ги в повивки и ги погребали с чест. Впоследствие при гробницата на светия мъченик бил построен храм.
2. Св. мъченица Дросида, дъщеря на император Траян († 104-117 г.)
