ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 24 юни църквата отбелязва рождението на свети Йоан Кръстител, който предсказва раждането на Спасителя – Иисус Христос. В народния календар този празник заема важно място наред с Коледния и Великденски цикъл, но има по-стари, езически корени. Известен е като Еньовден.
Според народните вярвания от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима. Преди да поеме пътя си обаче, слънцето спира да си почине и да се прости със света, който няма да види цяла година. После окъпано в „живата вода”, изгрява много рано сутринта на Еньовден. А в нощта срещу празника водата придобива особена магическа сила.
Смята се, че в нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Според преданията тогава всяка билка добива целебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва.
На Еньовден рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. От набраните билки се увива венец, през който се провират всички, за да са здрави през годината. В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са и болестите по човека.
Еньовденският венец се пази до следващата година и с неговите билки се лекуват заболелите през годината хора и животни.
Имен ден празнуват: Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Янка, Янко
