ГОЛЯМ СМЯХ: Мораториум върху дроновете в Черно море?! Радев ще издаде заповед войната да спре...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бившият служител на МВР Борислав Недев се присмя на абсурдната идея на външния министър Велислава Петрова да наложи мораториум върху дроновете в Черно море.
Ето какво написа той:
МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ДРОНОВЕТЕ В ЧЕРНО МОРЕ?! РАДЕВ ЩЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ВОЙНАТА ДА СПРЕ!?
Понякога действителността е толкова абсурдна, че и сатирата не може да я настигне.
Правителството на Румен Радев щяло да налага "мораториум" върху нападенията с дронове в Черно море.
Чакайте малко! Откога българското правителство има власт да забранява на воюващите държави да извършват военни операции?
На кого ще наложи този мораториум?
На Украйна?
На Русия?
И как точно ще го наложи - с дипломатическа нота, с декларация или с поредното бутафорно съвещание, след което ще установим, че проблемът продължава да съществува?
Мораториумът не е стратегия за национална сигурност. Не е противодронова защита. Не е гаранция за безопасността на корабоплаването. И със сигурност не е заместител на способността да защитиш собствената си територия.
Това е разликата между държавническото поведение и политическото театро.
КОГАТО ДЪРЖАВАТА СЕ СБЛЪСКВА С ОПАСНОСТ, НЕ Й ТРЯБВАТ КОНСТАТАЦИИ - ТРЯБВАТ Й ДЕЙСТВИЯ!
А какво виждаме ние?
На фона на съобщенията за инциденти с кораби в Черно море (5 ударени и 2 потопени), опасностите от дронове и тревожните сигнали за сигурността на България, управляващите демонстрират повече загриженост за формулировките, отколкото за реалните механизми за защита.
И тук въпросите стават неудобни.
Къде е адекватната противодронова защита?
Къде е ясният план за реакция при атака срещу критична инфраструктура?
Къде са гаранциите, че военните ни заводи, комуникационните съоръжения, пристанищата и корабоплаването няма да бъдат оставени на произвола на обстоятелствата?
Ако системите за защита са скъпи, колко ще струва бездействието?
Колко струва един удар по критична инфраструктура?
Колко струва потопен кораб?
И най-важното - колко струва човешкият живот?
Националната сигурност не е разход, от който се отказваш, защото не ти излиза сметката. Тя е едно от основните задължения на държавата!
И докато България се опитва да формулира поредната дипломатическа позиция, трябва да си зададем и друг въпрос - защо политическото поведение на Румен Радев толкова често поражда съмнения дали евроатлантическата ориентация на България е действителен стратегически избор, или просто неудобно обстоятелство, което трябва да бъде заобикаляно?
България участваше в инициативи за подкрепа на Украйна и в европейските усилия за сигурност. Сега виждаме политически сигнали, които поставят под въпрос последователността на тази линия. А когато управляващите се отнасят с пренебрежение към съвместните европейски инициативи, те трябва да обяснят каква е алтернативата им и как точно тя защитава българския интерес.
Защото да се дистанцираш от съюзниците си не означава автоматично да станеш по-независим. Понякога означава просто да останеш по-сам!
Особено показателен е контрастът с Румъния и Турция, чиито действия и позиции по сигурността в Черноморския регион трябва да бъдат внимателно следени и сравнявани с нашите. България не може да си позволи да бъде най-неувереният участник в регион, в който рисковете са съвсем реални.
Похвалите от руски официални представители към Радев не са сами по себе си доказателство за зависимости или договорки, но когато подобни похвали се наслагват върху политически решения, които пораждат въпроси за отдалечаване от общата европейска линия, управляващите дължат ясни отговори.
Не обиди към критиците.
Не пропагандни лозунги. Отговори!
И тук стигаме до големия проблем - България изглежда като държава, която постоянно обяснява какво се случва, вместо да показва какво прави, за да го предотврати.
Закъснели заседания. Изявления след събитията. Притеснения, изразени пред камерите. И накрая, предложения за "мораториуми", сякаш войната е административна процедура, която може да бъде спряна с подписа на Радев.
Къде остана обещаната "кошница с грижа"?
Къде са резултатите, по които хората да оценят работата на кабинета?
Държавата не се управлява с рекламни фрази, а с решения, които могат да бъдат измерени по ефекта им.
И докато вниманието се насочва към поредната шумна инициатива, остава и въпросът за горивата.
Самият Радев заяви, че България разполага с дизелови запаси до декември. Добре. Но какво означава това в условията на продължаваща война, нестабилни доставки и потенциална ескалация? Какви са разчетите за следващите месеци?
Какво количество горива се изнася, при какви условия, какви резерви остават у нас и как ще се гарантират потребностите на българската икономика и гражданите?
Ако запасите са достатъчни, нека Радев успокои хората, показвайки разчетите. Ако има риск, нека обясни мерките, но нека не очаква от хората да приемат уверенията му на доверие, когато залогът е сигурността на държавата.
Никой не твърди, че България може самостоятелно да прекрати войната в Черно море.
Никой не очаква българското правителство да командва чужди армии.
От него се очаква нещо далеч по-реалистично - да защитава националните интереси, да укрепва отбраната, да работи със съюзниците си и да бъде готово за кризи!!!
Това е работата на едно правителство.
Не да обявява, че има проблем.
Не да чака проблемът да се задълбочи.
Не да предлага "мораториум" върху нещо, което не може да контролира, а да предприема мерки срещу рисковете, които може да ограничи!
Защото България не се нуждае от правителство на констатациите. Нуждае се от правителство на решенията.
Ако "мораториумът" е сериозно дипломатическо предложение, нека Румен Радев обясни, кой трябва да го спазва, как ще бъде наблюдавано изпълнението му и какви гаранции има за България.
Ако няма отговори на тези въпроси, остава само политическата опаковка и празно дърдорене.
И една неприятна истина:
Държава, която не може да гарантира, че ще реагира адекватно на опасностите около себе си, не става по-сигурна, когато правителството й единствено обяви, че е загрижено.
Сигурността не се измерва в думи, мораториуми и пресконференции.
Измерва се в способността да защитиш страната си.
А България заслужава точно това - не поредните статисти, които излизат пред камерите, за да обяснят какво се е случило, а отговорни управляващи, които могат да кажат какво са направили, какво правят и какво ще направят утре.
Румене Радев, "мораториумът", няма да спре дроновете!
Няма да спре войната! Въпросът е, какво правите вие, за да защитите България и народа?
