ГОРЕЩО В ПИК! Президентшата Десислава Радева дава заден за „Мисия Лондон”2: Престарал се служител в посолството праща покани без мое знание!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В 1,30 ч. след полунощ, явно под влияние на силен афект, президентшата Десислава Радева е публикувала във фейсбук профила си своеобразно опровержение на вчерашни публикации в сайтовете, че ще се срещне с представители на българската общност във Великобритания и то в качеството ѝ на първа дама. Повод за съобщението бе разпространена покана сред българската общност на Острова. Там бе оповестено, че срещата ще се проведе в българското посолство в Лондон на 17 октомври, като основната тема щяла да бъде развитието на духовните връзки между България и Обединеното кралство.
Това накара мнозина коментатори да сравнят изявата на Радева с тази на героинята от филма „Мисия Лондон” на Димитър Митовски Деворина Селянова по романа на Алек Попов. В комични сцени Селянова поставя претенциозни изисквания пред членовете на дипломатическата мисия, които, в стремежа си да й угодят, достигат нечувани "висоти", влизайки от скандал в скандал.
Ето какво е написала президентшата във фейсбук профила си:
Terminal 3, благодаря, че ме осведомихте за срещата ми с „изявени представители на българската общност в Обединеното кралство – интелектуалци, журналисти, неправителствени организации, бизнесмени и професионалисти”. Бях силно впечатлена и от темата – „развитието на духовните връзки между България и Обединеното кралство”.
За кратко изпаднах в умиление какъв капацитет съм. Даже започнах да си говоря на "Вие". Но се сетих, че живея в България.
Затова и не ме учуди, че „новината” с готовност и някак добронамерено бе споделена от редица други „информационни” сайтове. Утре очаквам да я прочета в пресата. А с повече късмет току виж попаднала и в национален ефир.
Да, „Мисия Лондон” е чудесна книга с много хубава екранизация. Жилеща сатира, присмехулство и тънко чувство за хумор... Макар да харесвам Алек Попов повече със „Сестри Палавееви”, във втората част на която се сдобих с много любим герой – бай Ангел, в когото припознах доста хора. Но това са подробности.
Думата ми е за Мисия Лондон. В днешни дни. Един служител на Мисията, сигурно от престараване, решил да драсне покана от мое име до когото сметне за добре и с тема, която му звучи достатъчно респектиращо и в същото време дипломатично, без да си направи труда да пита или поне информира нито администрацията на президента, нито мен – „канещата”.
Длъжна съм да споделя следното: когато придружавам президента в чужбина наистина правя срещи с българи - представители единствено на българските училища там или на организации, съхраняващи и популяризиращи българските традиции и култура. Срещите са неформални. Нося учебни помагала, книги, съдействам с каквото мога. На такива срещи присъстват не повече от двадесет човека. Правим ги непосредствено преди срещата на президента с българската общност. Така е било, така и ще бъде занапред. Всякакви други трактовки са неистина или умишлен опит чрез мен да се злепостави държавния глава.
И за финал - вече бях вкарана в идентичен сценарий още през месец януари, тази година, при посещението на президента в Брюксел. „Мисия Брюксел” също е добро заглавие за книга. Но, за жалост на мнозина, без „истерично самовлюбената жена на български държавник” (по Л.Дилов-син).
