ГОРЕЩ АНАЛИЗ! Борисов не открива оптималния си курс на поведение, БСП няма план какво да прави след изборите
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Анализ на политическия месец февруари направи института "Иван Хаджийски". Според данните на експертите тревогата в глобален мащаб расте.
Лъжата става глобален проблем
Постистина (Post-truth) беше обявена в Оксфорд за „Дума на 2016 г.” Наскоро пък Доналд Тръмп изрази решимост да се бори срещу фалшивите новини, визирайки политиката на централни световни медии. На срещата в Мюнхен Ангела Меркел се позова на ключовото значение на проблема фалшиви новини в отношенията с Русия.
Лъжата постепенно се превръща в глобален проблем номер едно в съвременния свят.
От Близкия Изток към Близкия Североизток
В Украйна идва нов тревожен етап. Центърът на международно напрежение се пренася от Близкия Изток (където борбата срещу „Ислямска държава” може да сближи САЩ и Русия) към Украйна (където Донбас и Крим ги противопоставят).
Милитаризацията на Черно море е също пряко свързана с военния сблъсък в Украйна. В деня на Мюнхенската конференция президентът Путин издаде укази, които могат да се тълкуват като първи стъпки към признаване на т.нар. Донецка и Луганска народни републики.
Украинският възел отново се затяга. А България е твърде близо до него.
Вече и официално: Европа на две скорости
Тезата за „Европа на две скорости“ не е нова, но никога не е звучала толкова тревожно както сега. Скорошната реч на Юнкер показа, че Европа окончателно може да се раздели на „бедни“ и „богати“.
Трудно е да се каже дали тази реч наистина отразява по-широки „брюкселски“ настроения. Но тя явно е отговор на критиките и претенциите от вишеградската група и на южните държави.
Европа е на кръстопът. Проблемът е, че различни части от нея могат да поемат по различни пътища.
България става Македония? ДПС стават националисти?
ДПС е изправено пред предизвикателството да доказва своя монопол в етнонационалните среди. Коалицията на ДОСТ с НПСД е ясен сигнал, че тече мобилизация на средите, които са близки до Ердоганова Турция.
В този смисъл въпросът не може да се свежда до проценти на едни избори, а има далеч по-сложни и тревожни измерения, за които българското общество сякаш още не си дава сметка. А примерът е съвсем близък: с двете „албански“ партии в съседна Македония и с фактическата подялба на тази страна.
Силно критикуваният „трансфер“ на националиста Слави Бинев в ДПС е определен знак, че ДПС търси „националната“ идентификация. А слоганът им за изборите „Да спасим България“ е повече от красноречив в тази посока.
Кампания без план?
Борисов явно не е убеден какъв следва да бъде оптималният му курс на поведение. Не виждаме нито модела „Борисов 1“ (Отмъстителя), нито на „Борисов 2“ (Обединителя), нито някакъв нов образ. „Борисов 3“ е сякаш оставен за след изборите, в зависимост от резултата и създалата се парламентарна конфигурация.
Създава се впечатлението, че и БСП няма план какво ще прави след 26 март, че всичките ѝ сили са хвърлени към изборна победа, а за последиците ще се мисли по-нататък.
На този фон честността на изборите, натискът за мажоритарен вот и потенциалните трудности за съставяне на кабинет показват, че изборите няма да са развръзка, а нова завръзка.
