ГОРЕЩ АНАЛИЗ: Борисов пред съдбовен вот, Доган загуби много, Пеевски настъпва
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бойко Борисов е пред съдбовен вот, Ахмед Доган загуби много, Делян Пеевски настъпва. Това са част от изводите в политическия анализ на Института за стратегии и анализи (ИСА) за събитията в България, в Европа и в света през месец септември 2024 година, публикуван в Епицентър.бг.
Ето ги основните изводи:
Битките в ДПС и за ДПС се превърнаха в основната интрига на предстоящите парламентарни избори, която ще остане до последния момент.
Плътна и аргументирана е прогнозата, че и двете крила ще присъстват в следващия парламент. Това автоматично означава, че политическата криза няма да има основата да бъде решена и след седмия вот.
Политическата криза прие формата на вътрешно-партийни разделения, на битки на терена на правото, и това създава риск те да подменят политиката.
Апатията и отчуждението на гражданите не се отнася само до партиите, а до политиката като цяло и това разгражда темелите на българското общество.
Това е идеална почва за лесно прокарване на радикални решения – например за президентска република вместо за укрепване на партийната система в демократични условия.
Къде е рискът? Наивно е да се смята, че недоверието към партиите ще се трансформира в доверие към президента, и това ще върне ентусиазма от политиката и ще засили демокрацията. Точно обратното - има всички предпоставки тя да отслабне.
След поредния вот в България може да бъде създадено ново компромисно и временно правителство с етикет на експертно, технократско, надпартийно.
Няма индикации хипотезата за дясно правителство, за управление със силна ръка да се развие около партия.
Вероятността да няма правителство също не може да бъде изключена.
И при трите развоя ерозията на демокрацията обаче ще бъде факт, а политическите трансформации – неизбежни.
Симптоматично е, че кризата удари системните партии – БСП и ДПС – единствените две от всички сегашни парламентарни сили, които съществуваха в този си вид през целия преход.
ГЕРБ, която показва жилавост и устойчивост, бе основана през 2006 година. Тя стана партията, която може да се коалира и наляво, и надясно. ДПС тогава започна да губи част от своята балансираща роля.
Сега ГЕРБ остава първа политическа сила, но центристкият ѝ потенциал е слаб. Тя не е атрактивен коалиционен партньор за останалите, но друг няма. Това е цялата политическа драма в последните години.
Системните партии са в криза, но новите формации не набират силата да се утвърдят.
България се опитва да излезе от време, което от 1989 година насам наричаме преход. Ще си позволим един паралел – краят на социализма започна от старта на така наречената „перестройка“ и продължи близо пет години. Актуален въпрос сега е колко ще продължи краят на преходния период и ще излезе ли България от орбитата на утвърдените демокрации. Или обратното – ще влезе окончателно в нея с приемане на еврото и сухопътен Шенген.
Време е не просто за избори, а за избор.
Времето не работи в полза на президента. Очакването на неговите симпатизанти да излезе на политическия терен със своя партия започва да се превръща в разочарование. Това продължи прекалено дълго, въпреки че многократно имаше шанс да се реализира.
Рязък е контрастът с времето, когато президентът успя да вдигне протестна вълна с антикорупционното знаме.
Сегашното предупреждение на Радев към „безучастното“ общество може да се прочете и като признание за разпиляната енергия – процес, от който президентът няма как да се дистанцира.
Настоящите партньорства на Радев изглеждат насочени към Борисов, фракцията на Доган, новото ръководство на БСП, и ИТН. В по-малка степен – към „Възраждане“ (поне на видимо ниво), а пътищата към ПП-ДБ изглеждат трайно прекъснати. Истинската война е с Пеевски и неговата фракция. Атаките от страна на Делян Пеевски го вадят от равновесие. Радев отговаря, но избягва да напада пръв.
Независимо какво ще покажат резултатите за трагедията с падналия самолет на ВВС, за пореден път стана ясно, че бойната ни авиация функционира в условията на недостатъчно летателни часове (нальот), остаряла техника, дефицит на резервни части и на ремонти.
Години наред се водеше спор какви изтребители да закупи страната ни, за да запази бойната си авиация. Изводът днес е, че ВВС оцеля, но на много висока цена - на цената на човешки загуби.
Отношенията София-Скопие стигнаха нова точка на кипене.
Министърът на транспорта на РСМ Николоски засегна една от най-чувствителните точки, на които България реагира – общата история, и това не е случайно.
На власт в РСМ е партията, която спечели вота със засилена антибългарска реторика, с обещания, че Конституцията няма да бъде променена и т.н.
Антибългаризмът е идентификационен маркер на ВМРО-ДПМНЕ, но противопоставянето на София има и икономически измерения. Те, както и ясно очертаната ос Виена-Будапеща-Белград, станаха много видими, когато новата власт в Скопие обяви за своя приоритет Коридор 10 за сметка на Коридор 8.
Скопие няма подкрепата на Брюксел за поредното спиране на реализацията на Коридор 8. Затова на РСМ й трябва перманентно поддържане на напрежението с България.
По пътя за европейската интеграция РСМ и Албания бяха разделени, а заявката на Орбан да бъде посредник в отношенията между София и Скопие е не просто неуместна, а уплътнява тезата за оста Виена-Будапеща-Белград-Скопие, която работи срещу интересите на България.
Със старта на новата си сесия парламентът включи на предизборен режим, който в последните му часове се завъртя на супер бързи обороти.
Сцените с окупираната трибуна, загасената светлина в залата, импровизацията с химна сложиха финалния щрих на 50-то Народно събрание и ги превърнаха в негов символ.
Характерните белези на последния парламент са популизъм, плаващи мнозинства, тематични коалиции, прегрупиране по неясни принципи.
При същия или още по-фрагментиран парламент след 27 октомври създаването на ценностно и стабилно мнозинство изглежда изключено.
Ниска избирателна активност и ниски очаквания да се състави правителство след 27 октомври. Така изглежда общата картина на старта на кампанията.
Следващ провал на ГЕРБ при съставянето на правителството може да удари партията много тежко и Борисов съзнава тази опасност. С предложения като това за „джентълменското споразумение“ той печели време и относително спокойствие по време на кампанията.
Случващото се в БСП и ДПС е като показен урок за Борисов.
Развитията там ясно показват, че когато едно лидерство бъде
поставено под въпрос, следват вътрешни разпри и разпадни процеси.
ПП-ДБ са в процес на пълзяща криза.
„Промяната“ бе атрактивна, докато можеше да предложи усещане за власт. Нагласата, че през властта могат да се печели влияние, позиции, ресурс, продължава да доминира в българската политика.
ПП са по-агресивната част от коалицията, което се вижда от подредбата на листите, но партиите от ДБ могат да бъдат много организирани в използването на преференции и реално преподреждат листите.
Войната между двете фракции в ДПС е тотална и безмилостна.
Сблъсъкът пронизва цялата история на партията, стига до генезиса й, опитвайки се да й създаде ново бъдеще/начало.
Ахмед Доган има силно влияние върху поколението, израснало с неговия образ. Пеевски обаче е представител на друга генерация в партията, която вижда в негово лице шансове за политическата сила и за развитието на кадрите. Той е организаторът, прагматикът.
Групата на Ахмед Доган се явява с друго име – АПС, но паролата е Доган. Неговото име прави коалицията разпознаваема, то влияе повече емоционално, отколкото рационално върху нагласите за гласуване.
Дотук Доган загуби много. Митът се пропука, думата му се счупи. В цялата история на партията не е имало друг случай, когато той да поиска нечия оставка и това да не се е случило. Доган или подцени Пеевски, или надцени себе си, или и двете, като бе подведен от доверения си кръг.
Но името „Доган“ все още има мобилизационна мощ.
Загуби ли името си, Доган ще загуби всичко.
Предупреждението на Доган за застрашената демокрация не му осигурява желаната подкрепа. Той е един от създателите на Пеевски, негов покровител. Другите политически сили стоят на дистанция, няма анти-Пеевски вълна по повод думите на Доган.
„Възраждане“ втвърди последователите си, като фокусира много медийно внимание върху себе си с проектозакона за чуждестранните агенти – проект, който партията внася за четвърти път в парламента с ясното съзнание, че няма да бъде приет.
„Възраждане“ печели от проруското си говорене заради историческите и културни връзки, но растежът й има таван, тъй като членството в ЕС и принадлежността ни към Европа се възприемат от преобладаващ дял българи като безалтернативни.
Динамиката вляво е видима - едни лица си тръгват от БСП, други се връщат. Едни партии влизат в новата лява коалиция, други я напускат. Пластовете се разместват, но засега движенията не тласкат БСП и партньорите й нагоре в електоралната подредба – заради кризисните елементи вляво и заради силната конкуренция за протестен вот. Във всички случаи лявото обединение е ход в правилна посока и единствена възможност да се спре летежът на БСП надолу.
„Има такъв народ“ най-често разваля правителства и проектокабинети, но въпреки това винаги е в сметките за евентуална коалиция. Това се дължи на обстоятелството, че е популистка и пластична формация, независимо дали подобни определения се харесват на нейния лидер или не.
В някои идеи ИТН конкурира „Възраждане“ и ѝ пречи да расте.
Партията на Трифонов е вечният заподозрян за коалиция с ГЕРБ, защото обеща да „изчегърта“ Борисов и партията му, а отстрани опонентите му от „Промяната“.
Интензивен месец може да отчете земеделското министерство, като се очаква към българското земеделие да тръгнат общо над 200 милиона лева.
В Брюксел земеделският министър Георги Тахов подкрепи родните производители, като поиска още ЕК да забрани вноса в България на яйца с произход Украйна.
През второто тримесечие на 2024 г. средната работна заплата за страната e 2296 лв., което е повишение със 17,3 на сто на годишна база. Производителността на труда, измерена с БВП на един зает се увеличава с 0.6% за същия период. Дебалансираността между доходи и производителност на труда се задълбочава и става непреодолима без промяна в цялостната икономическа политика.
Задълбочава се и структурната дебалансираност – продължават да се свиват индустриалните сектори, а растежът се движи от търговията – модел, който както се видя от злощастния опит и на други страни, е неустойчив и с високи рискове.
