ГОРЕЩ АНАЛИЗ: Радев сложи край на политическата криза. Случаят "Ерол Мюмюн" - допинг за ДПС
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец май 2026 година под заглавие:
Ето и ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ:
Категоричните резултати на парламентарните избори през април развързаха трайно възела на българската политика от последните пет години и провокираха високи очаквания за енергични действия на властта.
През май победителят „Прогресивна България“ начело с Румен Радев отговори на това очакване с бързо съставяне на правителството, което започна да действа в ключови сфери.
На първо място – на терена на правосъдието и сигурността.
В рекордно кратки срокове изпълняващият функцията главен прокурор Борислав Сарафов се оттегли от прокуратурата, а през месец май – и от ръководството на Националната следствена служба.
Много бързо след рокадата на върха на ДАНС бе ревизирано решението за охраната на Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Полицията най-после задържа прокурорския син Васил Михайлов, който се превърна в нарицателно за бездействащо и пробито МВР.
Кулминация в тази линия е аферата „Баба Алино“, която се очертава като най-крупната в историята на прехода.
Казусът може да заприлича на свлачище, което да помете чужди граждани и чужди дипломати, български политици, полицаи, общинари, държавни служители, нотариуси, банкови служители и т.н.
Налице е мегакорупция, която застрашава националната сигурност на България.
Има данни и за пране на пари с участието на чужди граждани.
Очерта се и крупен дипломатически скандал.
Развитията по казуса ще бъдат тест за новата власт, която обеща да действа по закон.
Промяната в правораздаването започна, като само за месец се реализираха цели, които въпреки протести, разкрития, акции и „сглобки“, не бяха постигнати за пет години.
„Прогресивна България“ действа институционално. Външният натиск, който практикуваха ПП, ДБ, „Правосъдие за всеки“, БОЕЦ и др., остава в миналото.
Процесът, свързан с промените в съдебната система, ще завърши с избора на нов главен прокурор, най-вероятно в края на годината.
При успех реконструкция на статуквото – такова, каквото го познавахме до април 2026 година, става почти невъзможно.
Приливът на доверие към всяка нова власт е нормален ефект от изборите във всяка демократична държава. Бонусът, който получават Радев и ПБ, идва от продължителната политическа криза и влиянието на статуквото.
Налице е и очакване за реформи. Редица сфери са в застой, което дава чувствителни дефекти.
През целия преход дефицитът на справедливост в България е много отчетлив. Всички действия в посока на неговото преодоляване ще срещнат висока обществена подкрепа.
Българските премиер, правителство и парламент трябва обаче да дадат личен пример във време на трудности и изпитания. Намаляването на заплатите им ще е инвестиция в политическото им бъдеще.
Усеща се промяна на обществено-политическия климат. Причина за повишения оптимизъм не е само победата на ДАРА на Евровизия, която вдигна вълна от национална гордост. Забелязват се и други знаци, които слагат край на клишетата, че сме най-бедни или най-нещастни.
Обществото насочи вниманието си към добрите примери и към успешните българи. Истерията изчезна от ефира.
Скандалджийството изглежда отминал етап в българската политика. Който опита да го практикува, губи. Това не изключва сблъсък, точно обратното. Но той трябва да протича цивилизовано и аргументирано.
В първия месец от работата на правителството са налице първи решения, но и първи гафове. Един от тях доведе до първата оставка на заместник-министър заради конфликт на интереси.
Бавни и некоординирани бяха реакциите на правителството след наводненията. Ситуацията в засегнатите райони бе извънредна – бедстващи хора без покрив и огромни щети. Мястото на представителите на властта бе там, където хората имат нужда от подкрепа и помощ. Не в кабинетите и не в резиденциите.
Фигури от доверения кръг на Радев са на ключови позиции в новата власт. Но в конструкцията намериха място и много бивши кадри на ИТН. Наличието на приемственост между скандалната партия, чието влияние вече е 0,7%, и новата сила с абсолютно мнозинство, носи щети за ПБ.
Ключовите ресори, от които зависи демонтажа на олигархичния модел, са под директното ръководство на Радев. Нито един ход, решение, законопроект няма да бъдат оставени на случайността.
Това важи и за ходовете на полето на дипломацията.
Румен Радев направи заявка за нов тип външна политика, при която ортодоксалният евроатлантизъм и сервилността ще бъдат изместени от проевропейска политика със задължително отчитане на интересите на българското общество и българската държава.
Първите задгранични визити на премиера – в Берлин, Париж и Брюксел, показват, че България излиза с ново самочувствие на европейската сцена.
Срещата с канцлера Фридрих Мерц бе в конструктивен порядък и подчертано приятелски дух.
И двете страни сложиха акцент върху стратегическото партньорство между България и Германия.
Изборът на Германия като страната на първото задгранично посещение на Радев е неслучайно и от друга гледна точка. Германия беше голямата опора на Борисов, външният източник на неговата сила. С визитата си в Берлин Радев се обозначи като новата силна фигура в София.
Около проектобюджета предстои гореща полемика. Стартът й даде и изявлението на премиера, че „балонът се спука“.
Радев съобщи, че Европейската комисия започва процедура по прекомерен бюджетен дефицит, който е много над 3%.
Илияна Йотова изглежда логичният и естествен избор на кандидат, когото „Прогресивна България“ да подкрепи на президентските избори през есента.
В продължение на девет години като вицепрезидент тя не се забърка в нито един скандал, има собствена политическа стойност, а комуникацията между нея и държавния глава бе на високо ниво.
Румен Радев едва ли ще рискува с друг кандидат – синхронът с Йотова е налице.
Все по-плътна става и кандидатурата на Андрей Гюров, издигнат от демократичната общност. Основното различие между Йотова и Гюров е по геополитическия вектор.
Сериозна би била и кандидатурата на проф. Даниел Вълчев - опит във властта, академична кариера, добра комуникация, зрялост. Има потенциал да събере привърженици от широк спектър с акцент върху център-дясното. Той може да се окаже силен конкурент и на Йотова, и на Гюров, особено ако бъде припознат от влиятелна партия. Например – ГЕРБ, които ще търсят реванш и за парламентарните избори, и за серията изгубени вотове за държавен глава.
Илияна Йотова трябва да се стреми към победа на първия тур, когато силни кандидати – например Гюров, Вълчев, Костадинов - ще разпилеят гласовете.
Промените в правилника за работа на Народното събрание сериозно ограничават възможностите на опозицията да влияе върху политиката (чрез позиции, критики), макар че опозицията в 52-о Народно събрание е разпокъсана и слаба.
„Прогресивна България“ дойде със заявката да промени модела на политика, но с инструментите на демокрацията.
Народното събрание ще работи по-стегнато, но за сметка на опозицията, която получи тласък за мобилизация заради орязаните депутатски правомощия.
Грешка на мнозинството бе, че заплатите на народните представители не бяха замразени преди автоматичното им увеличение.
Пред „Прогресивна България“ все още има плътна въпросителна. Пластовете са в процес на наместване. Това е нова политическа сила и селекцията (на теми, приоритети, говорители), която се извършва в процес на работа, изисква време.
Общото между старите и новите лица на ПБ: и едните, и другите показват увереност, че имат лидер, който знае какво прави.
Оформя се поредната лидерска партия.
„Прогресивна България“ се очертава и като проевропейска, но не пробрюкселска партия (все още не е регистрирана ).
Позиции с повече евроскептицизъм като тези на вицепремиера Иво Христов и ярки проевропейски позиции като тези на друг вицепремиер - Атанас Пеканов, разтварят ветрилото от симпатизанти на бъдещата партия.
По политическия път на „Прогресивна България“ има няколко важни точки оттук нататък: създаването на партия, победа на президентските избори и успех на местните избори следващата година, които ще са маркер за трайността на новото политическо явление.
Докато „Прогресивна България“ демонстрира нюанси, политиката на ГЕРБ остава ясно ориентирана към Брюксел и Вашингтон.
Показателно за мащаба на различието е позицията на ГЕРБ, която бе разпространена във връзка с инициативата за създаване на Специален трибунал срещу Путин и военната агресия срещу Украйна. България реши да не участва, а от ГЕРБ заявиха, че решението на правителството е политическа грешка.
За Бойко Борисов контактите, линията и добрата комуникация с Брюксел, с водещите европейски столици и с Вашингтон е без алтернатива.
Свалянето на охраната на НСО носи дискомфорт за Бойко Борисов.
Прочит на изявленията му сочат, че той смята решението за несправедливо, неоправдано и рисково.
Борисов не крие, че се чувства в опасност. Той е в светлината на прожекторите и на публичното внимание от 2001 година насам. За първи път от години той загуби един от символите на власт и политическо влияние.
Лидерът на ГЕРБ се опитва да даде самочувствие на партийните членове и симпатизанти, като изтъква успехите от миналото. Но стъпвайки на миналото, Борисов трябва да зададе цел и посока на партията, насочени към бъдещето.
Случаят с кмета на Кърджали Ерол Мюмюн, който бе отведен демонстративно на разпит в полицията, може да подейства като допинг за ДПС и за нейните членове и симпатизанти. Акцията, извършена на втория ден от религиозния празник Курбан Байрам, предизвика политически скандал, който съдържа риск да се трансформира и в напрежение с етнически елемент. Това може да консолидира партията, да я втвърди около ценностите, в името на които бе създадена на старта на прехода.
Подобни ходове следва да се предприемат при убедителни доказателства. В противен случай се налага усещането, че или става въпрос за произвол, или за пиар, който може да има висока цена.
След парламентарните избори ДПС се представя с нови лица, които се налагат като водещи в комуникацията й с обществото.
Поведението на Пеевски е обрано и институционално.
ДБ имат претенцията, че са единствената опозиция на новата власт. Това е продължение на предизвикателния им стил спрямо ПП отпреди раздялата на двете политически сили.
Със заявката, че са единствената опозиция ДБ са много активни. Понякога – на дребно. Това създава усещането за преиграване.
Пример за това стана акцията на Ивайло Мирчев срещу служител на фирма за доставки, когото полицията дори арестува за ...неправилно паркиране. Пиарът, който Мирчев се опита да направи на себе си, бе с много лошо изпълнение, като показа и пълно неразбиране за ролята на един народен представител. Оттук нататък имиджът на Мирчев като сериозен политик много трудно може да бъде възстановен.
„Продължаваме промяната“ е с предпоследната като численост ПГ, а през 2022 година, да припомним, беше първа политическа сила. Промяната в нейния статус е сериозен.
В търсене на новия си профил и трайна ниша ПП покрива всички нюанси на проблемите в правосъдието. От партията вече говорят за „ветинг“ – мащабен процес на прочистване и проверка на кадрите в системата за професионална пригодност, интегритет, конфликт на интереси, корупционни практики.
ПП заявиха намерение да се превърнат в партия със структури в цялата страна. Това ще бъде труден и дълъг процес. ДБ има корени, ПП бе по-скоро ситуационен проект. ПП е партията, която бе създадена на вълната на промяната – вълна, на която сега се качи Радев и победи убедително.
„Възраждане“ са активни, но със силно редуцирано присъствие в Народното събрание.
Партията обособи своя опозиционна ниша, в която са срещу всички за всичко. Това им позволява да се открояват, да споделят позиции, винаги с особено мнение.
Неслучайно „Възраждане“ бе партията, която постави във фокуса на публичното внимание незаконното селище край Варна. Случаят е един от най-скандалните в новата ни история, образец за срастване на групировки (дори на чужди държави!), власт и правоохранителни органи.
Песента „Бангаранга“ и участието на ДАРА в Евровизия написаха история в 70-годишното развитие на конкурса. За една нощ „Бангаранга“ стана световен хит, а ДАРА – звезда.
Такъв прилив на самочувствие и гордост, такъв национален екстаз България не е преживявала от 1994 година, когато футболният ни тим стана четвърти в света на първенството в САЩ. Лятото на 1994 година се повтори в съвременен вариант.
Успехът отваря възможност България се вгледа в себе си. Отвори се дебат за ценностите и националните особености.
България има потенциал да се оттласне от дъното на ниското самочувствие, комплексите, подценяване, вечното недоволство и оправданията – за неуспехи, за несвършена работа или за незавидни места в класации по различни показатели (стандарт на живот, корупция и т.н.)
Едва ли има държава, в която на хората непрекъснато да им се втълпява от всякакви икономически хейтъри, че икономиката ни е зле и е в криза. В интерес на обективния анализ, трябва да се отбележи, че икономиката на България продължава да расте с темпове значително по-високи от мизерния растеж на ЕС. Че българската икономика успешно излезе от валутния борд (в една от най-консервативните му форми) след рекордните 29 години финансово-икономическа стабилност, противно на това, което пише в учебниците по икономика за валутните бордове.
Първите сигнали за разумна фискална политика са добра новина за поддръжниците на членството в еврозоната, доколкото евроскептиците предвиждаха неразумна политика, задлъжняване и „гръцки сценарий“ за българската икономика. Изненадващото подобряване на перспективата на българския кредитен рейтинг от най-влиятелната агенция – S&P, която през месеца от стабилна даде положителна перспектива за рейтинга на страната, би трябвало да насърчи действията в тази посока.
Първите стъпки на правителството в икономическата област не могат да се определят като „леви“ или „десни“, а по-скоро като поносим опит за постепенно връщане към по-разумна фискална политика.
Някои от мерките на новата власт ще имат значително въздействие върху намаляване на подоходните различия. Вместо да се въвеждат прогресивни данъци, което би противоречало на предизборната програма и е твърде трудно политически да бъде реализирано, за целта за намаляване на подоходните различия се използва осигурителната система.
Анализът е изготвен от екип в състав:
Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи
Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи
Проф. Даниела Бобева (икономика)
Международна политика
Петър Воденски
Димитър Гърдев
Международни наблюдатели:
Д-р Пламен Христов (Гърция)
Д-р Антон Панчев (Албания, Косово)
