ГОРЕЩ СЛУХ! Конституционните промени на Христо Иванов пред провал - съветниците на Радев загряват на тъча
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Конституционните промени са пред провал, коментираха пред “Труд" юристи. Те разкриха, че служебното правителство е разделило гласовете в Конституционния съд (КС) при предварителното обсъждане на 6/6. Решено било двете групи да обсъдят мотивите си и тепърва да се оформи окончателна позиция. Очакванията са до края на седмицата да има решение. “Ако това не се случи, ще е по-добре решението да излезе през месец септември или октомври”, коментира преподавателят по конституционно право в СУ проф. Пламен Киров.
Колегата му във факултета доц. Наталия Киселова обясни, че един от начините да се разреши проблемът с разделянето на гласовете в КС е Десислава Атанасова да си направи отвод. “Би било добре да не участва в окончателното гласуване.
Причините са две и първата е, че е била вносител на законопроекта за промени в Конституцията и като съвносител е участвала и в последвалите промени. Втората причина е, че не може едно и също лице да бъде в две качества - като вносител и като лице, упражняващо контрол за конституционност”, коментира доц. Киселова. Магистрати бяха категорични, че след като досега Атанасова не си е направила отвод, това означава, че няма и да го направи. Според тях по-вероятно било един от лагера, подкрепящ промените в частта за служебното правителство, да “прескочи” при противниците. Така гласовете ще са 7/5. А най-лесният мотив за трансформация на мнението било, че промените допускат двойно гражданство за депутати и министри.
Пред юристи коментираха, че вече има натиск върху членове на КС, чиито мандати изтичат през ноември, да не променят мнението си. Според тях се отправяли примамливи оферти за бъдещи постове, ако гласуват за оцеляване на промените в основния закон, които отнеха от президента пълния контрол върху служебния кабинет.
Ако КС излезе с решение до края на юли или в първата седмица на август, то следващият служебен кабинет е възможно да бъде реден от президента, категорични са юристи.
Две са темите, по които се очаква отговор от КС. Първата е спазена ли е процедурата при гласуването на промените в основния закон, а втората тема е превишило ли е Обикновеното Народно събрание правомощията си, променяйки баланса на властите.
В мотивите си пред КС президентът Румен Радев твърди, че реформата представлява брутално посегателство върху президентските правомощия и че такава промяна може да бъде гласувана само от Велико народно събрание.
Промените в Конституцията, дело на Христо Иванов, с които на държавния глава беше отнета възможността да си избира сам служебни премиери и министри, беше критикувана от много политици и юристи. Те предупредиха, че е създадена предпоставка за вкарване на страната в конституционна криза. Причината е, че президентът може да откаже да назначи служебен премиер или всички допустими за поста кандидати, посочени в списъка, да откажат да бъдат назначени.
В списъка на възможните служебни премиери са председателят на Народното събрание, управителят или подуправителите на БНБ, председателят или зам.-председателят на Сметната палата, омбудсманът или негов заместник.
Ако КС обяви промените в основния закон за нищожни или противоконституционни, президентът отново ще получи контрол върху изпълнителната власт, като посочи служебен премиер и си назначи съответните министри.
На “Дондуков” 2 вече има съветници и секретари за повече от един служебен кабинет, коментираха бивши обитатели на президентската институция. Радев прибра в президентството голяма част бившите си служебни министри - бившият служебен премиер Гълъб Донев е началник на кабинета на Радев, бившият министър на транспорта Христо Алексиев е секретар по икономика, а бившият правосъден министър Крум Зарков - по правни въпроси. Преди да стане служебен министър на отбраната, Димитър Стоянов беше главен секретар на държавния глава, а сега е секретар по сигурност и отбрана.
Със служебните премиери от списъка след промените в Конституцията има проблем. Омбудсман и зам.-омбудсман няма и едва ли ще има назначени в рамките на 50-ото НС.
В конвергентния доклад за еврозоната, който България получи в края на юни, е записано, че законът трябва да се промени така, че ако управител или подуправител стане премиер, той автоматично да подава оставка от поста в централната банка, докато сега законът предвижда правомощията му само да бъдат прекъснати за времето, в което е служебен министър-председател.
Като възможни опции за служебен премиер остават шефът на Сметната палата, заместниците му и председателят на НС.
