Готвя един път в годината

"Има едно нещо, което ми се удава най-малко и това е готвенето”, признава си веднага едно от лицата на демокрацията – Васко Кръпката. Роденият като Васил Георгиев беше фронтмен на „Подуене блус бенд”. Изнасял е концерти както в затвора в Бухово, така и в зала 1 на НДК, на покрива на сграда на площад „Гарибалди”, както и в мазето на театър „Ла Страда”. Умее да свира на китара, хармоника и барабани. В най-трудните момента в началото на прехода, неговите песни огласяха площадите в цялата страна и всеки ги мълвеше като истински химн на синята идея. Сега, две десетилетия след промените, Васко не се е променил. Бунтарският му дух не се успокоил ни най-малко и затова турнетата нямат край. Певецът и автор на песни признава, че до себе си има една невероятна жена. „Елена ,моята съпруга е чудесна готвачка и грижовна булка и майка , ама нашата любов не минава през стомаха”, разказва Васко. Въпреки ангажиментите и пътуванията, и той от време на време готви това-онова вкъщи. „Веднъж в годината се пробвам да направя нещо. Наричам го хипарска манджа. Слагам в тигана всичко, което намеря в хладилника. Получава се нещо като пица без тесто. Изяждам си пръстите”, облизва се талантливият музикант. Като всеки пътешественик обаче и Васко не може да определи нещо любимо за хапване. „Обичам да ям и всичко и нищо”, обяснява той. И допълва, че понякога дори не се сеща за ядене. „Друг път пък се тъпча без причина. Но най-сладко се яде на път”, разказва той от личен опит. „Тогава дори и обикновен сандвич със сирене да ми е направила Елена, ми се струва невероятно вкусен.” Кръпката веднага разкрива и тайната на това чувство, което е разбрал и от пеенето. „И в готвенето, както в музиката, ако оставиш част от сърцето си в това, което правиш, нещата със сигурност ще се получат”, убеден е той. По време на турнетата обаче, бандата не остава само на сандвичи със сирене. „На път крайпътните кръчмета са ни като втори дом. Даже ни се сърдят ако някой път минем без да се отбием. Момчетата от бандата си падат по шкембето, но не и аз - залагам на сигурно – скара! Принципно смятам прасето за цар на животните”, разказва за философията си Васко. В живота на музиканта обаче имало и години, в които не е можел да похапва скара. „Майка ми и баба ми са от Трънския край и мога да кажа, че трънската кухня е най-примитивната, която познавам, защото е произлязла от мизерията и беднотията на този неплодороден район и гозбите бяха от коприва, лапад, спанак, зеле, картофи и в редки случаи някое агне по Гергьовден.”, спомня си до ден днешен вокалистът на „Подуене блус бенд”. Един от стожерите на българите по време на промените е категоричен и до днес, че борбата за насъщния е една от основните причини на хората, за да излязат на площада и да искат промени. „Хората са настръхнали от желание да си купуват повече и повече неща и забравят за основните радости в живота, а това е правото на избор, правото на работа,”, ядосва се рокаджията. „Хукнаха по света българите да търсят препитание, станаха обслужващ персонал в Германия, Испания, Италия и др. Работят по градините в Гърция, а българските ниви няма кой да копае. Само базари , молове, всевъзможни магазини, но нейсе, все вярвам, че и това ще се изживее , даже вече виждам по пътищата около големите градове да се продава селскостопанска техника , което иде да покаже ,че все повече хора се занимават със земята. България е плодородна страна и аз вярвам ,че постепенно ще се завръщаме към нашите градинарски и земеделски традиции”, допълва той и в думите му се усеща отчаяние. Въпреки това обаче семейството на музиканта се готви и за празниците. „Елена прави много готини сладкиши , соленки и от няколко години експериментира с интересни гозби, взаимствани от немската кухня. Често пътуваме по турнета до Германия и тя научи някои рецепти като например Братен сос , пиле по баварски и други”, разказва той няколко дни преди Нова година.