Гочева удари дъното на наглостта - проси пари за малотиражката си от държавата, която от години я налива с милиони. Къде са 6,5 млн. от КТБ?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Собственичката на малотиражния вестник „24 часа” Венелина Гочева удари ново, по-ниско дъно. В трудно определимо писание от няколко реда ексжурналистката проси държавна подкрепа от институциите, включително вечно мизерстващите „училища, библиотеки, читалища и старчески домове” да се абонират за изданието ѝ, та да го подпомогнат. И нагло окичва с граждански и национален ореол просията си, заявявайки, че „това може да се превърне в голяма кампания за насърчаване на четенето”.
Нека видим какво по-точно подстрекава Гочева да бъде четено с нейните невчесани мисли. Цитирам дословно: „Само че, докато тук се делим на правилни и неправилни вестници, руснаците вдигнаха хартията драстично”. Трудно е да си представи човек как „руснаците са ВДИГНАЛИ хартията”, освен ако Гочева няма предвид, че са повишили цената на хартията.
С другото си прозрение пък, че „премиерът най не обича да го замерят с подозрения”, вероятно иска да каже, че той никак не обича да бъде подозиран... от текста на писачката не става ясно в какво.
Тези десетина реда, които най-вероятно трябва да изразят възмущението на Гочева от неизбежния й фалит (забавен с десетилетие), но всъщност твърди, че са предизвикани от начина, по който се разпределят „европейските средства между телевизиите и печатните медии – първите ги получават директно, без конкурс, а вторите трябва да ОТИВАТ на обществени поръчки”. В превод на български език авторката вероятно иска да каже, че вторите трябва да се явяват на конкурси, за да спечелят обществена поръчка за получаването на евросредства. Това, разбира се, не й се нрави, защото с нейните продажби от около 2000 копия, няма как да се класира по каквито и да е критерий в тези конкурси.
Но тези редове са и пример какъв език и стил се кани Гочева да наложи в „голяма кампания за насърчаване на четенето”. Макар авторката да е по-подходяща за обект на голяма кампания за ограмотяване на писането.
Многострадалният български език какво ли не е претърпял, но от това писание на Гочева стават ясни и много от задълбочаващите се проблеми на неграмотността в България, щом дори началничка на медия не може да конструира фразите си на правилен български. И това нещо миналата година бе наградено за приноса си в Деня на будителите! Явно не знаят какво правят.
За сметка на това Гочева много добре знае какво иска – отново пари. И то от държавата. Макар да не става ясно защо държавата трябва да финансира чрез абонамент едно частно издание, частна фирма, със затихващи функции.
За справка посочваме данните от продажбите накуп на 5-те уж най-тиражни всекидневника в България – „24 часа”, „Труд”, „Стандарт”, „Сега” и „Монитор”, която се свежда до 20 000 дневно след връщането на брака - разпространените, но непродадени бройки. Т.е. средно всяко от тези издания продава по 4000 бройки дневно.
Цифрата е несравнима с бройката на телевизионните аудитории, а целта на отпусканите евросредства на медиите е информацията за дейностите, извършвани с тези пари, да достига до максимален брой хора. В момента нито един вестник в България не може да им осигури подобна популярност.
На този фон е трудно да си обясним какво насърчава наглостта на Гочева при положение, че е една от най-привилегированите длъжници в държавата и продължава да ръководи издание, вместо да отговаря пред съдебните органи за шмекериите си.
Гочева е не просто пример за безпределна наглост и алчност, по нейните действия може да се напише пътеводител за медийната мерзост. През последните вече било 7 години тя доказа нагледно, че в България явно изобщо е невъзможно да съществуват свободни медии.
Вместо да застава в поза на просякиня за пореден път нека каже истината – как овладя някогашната славна Пресгрупа на ВАЦ след рекет над съсобствениците Любо Павлов и Огнян Донев? Не бяха ли те заплашени от арест, ако не продадат именно на нея изданията?
Вместо да пробутва евтини номера за хартията и тиражите, да каже не стоят ли зад фирмата на Гочева сложен конгломерат от бизнес и политически фигури и зависимости и да признае однавна известното в медийните среди - че има всъщност съвсем малък процент от тази собственост, а истинските босове са съвсем други и тя е просто един техен слуга. Един луксозен наемник, нещо като аватар и скрита лимонка… От чие име тогава зове държавата да я спасява?
В гилдията отдавна се говори, че "24 часа" е орташка съсобственост на държавата и монополите, еманация на срастването между власт и олигархия. А може би пък с плачливите си призиви към държавата, всъщност Гочева директно моли да изданието да бъде одържавено и да се спре с лъжите - поне ще проясни бруталното задкулисие.
Защото вече известно, че държавата с нищо не е длъжник на Гочева, а точно обратното – тя е наляла близо 20 млн. лева в последните години в пресгрупата й. Тоест ние – данъкоплатците сме ги налели и това е повече от достатъчно спонсорство.
12 млн. лева опростени задължения към НАП и НОИ, от които 6 милиона уж се изплащат с безпрецедентен за свободните пазарни условия у нас договор за разсрочено плащане към държавата. Другите 6 милиона пък са уж платени с още по-съмнителната и задкулисна продажба на „Труд”…
За капак още 6 млн. лв. направо прибрани с нагъл гешефт от КТБ – взети като кредит от банката и никога невърнати. Платихме ги пак данъкоплатците чрез държавата, която наля 3 млрд. в злополучната банка. Сметката не свършва дотук, защото в изданието й валят сочни, направо тлъсти, обществени поръчки от всякакви институции.
На практика „24 часа” е от години спонсориран досущ като държавен вестник – съвременен вариант на „Работническо дело”. Това е явно и болката на госпожата митоманка, защото за разлика от някогашния партиен пропаганден орган, тя успява с мъка да продава вестника си на има-няма 2000 българи ежедневно. Докато БКП навремето е гарантирала ежегоден едномилионен тираж на „Работническо дело”.
Затова е вероятно новата нагла кампания на Гочева, мечтае и настоява и тя за гарантиран от държавата абонамент, който да й носи още и още милиони. Объркала е обаче времето и строя – комунизмът отдавна си отиде.
Макар и тя от собствен опит явно да има чувството, че работи в „Работническо дело” и обслужва властта, че е любимец на който хване кормилото на държавата и винаги е вярна на „правата линия”, всъщност работи в отдавна замиращия „24 часа”. И колкото и да се старае да се отърква в президенти, премиери, министри, прокурори, кметове, да организира дискусии с тях, да се снимат заедно и покрай това да усвоява пари, свободният пазар неумолимо й напомня с главоломно падащите й тиражи, че скоро ще се окаже на медийното бунище.
А няма и как вече да печели на гърба на измамените вложители в пирамидата "КТБ"? Системата не прощава и публиката видно също.
