Гърците пият все по-малко алкохол: Всеки трети не е консумирал през 2025 г.
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Изглежда, че потребителите в Гърция консумират по-малко твърд алкохол и все по-често се насочват към напитки с ниско или нулево съдържание на алкохол. Промените в начина на живот, по-високите цени и кампаниите за обществена осведоменост очевидно преобразяват навиците на потребление. Делът на възрастните в Гърция, които съобщават, че консумират алкохол ежедневно, е спаднал до 3,8% през 2025 г., докато 33,7% посочват, че никога не са употребявали алкохол или не са го правили през изминалата година. Това сочат данните на Евростат, публикувани тази седмица от Гръцката асоциация на компаниите за напитки (SEAOP). За сравнение, през 2019 г. този дял е бил 28,5%, пише гръцкото издание To Vima.
Тази тенденция отразява дългосрочен спад в консумацията на алкохол в страната от Източното Средиземноморие. Например, данни на Световната здравна организация, цитирани в доклада, показват, че консумацията на чист алкохол на глава от населението (сред лицата на възраст 15 и повече години) е намаляла с два литра в периода между 2010 и 2020 г. – спад от 36,2%.
Последните данни също така показват, че Гърция е под средното ниво за Европейския съюз по отношение на ежедневната консумация на алкохол, което през 2025 г. възлиза на 4,8%. В Гърция 18% от възрастните съобщават, че консумират алкохол ежеседмично, а 26,1% – ежемесечно; други 18,4% посочват, че употребяват алкохол по-рядко от веднъж месечно. Тези цифри очертават модел на потребление, при който алкохолът се свързва по-скоро със социални събития и празненства, отколкото с ежедневието у дома.
В рамките на ЕС ежедневната консумация на алкохол през 2025 г. е по-характерна за мъжете, отколкото за жените: според данните в доклада, 7,5% от мъжете и 2,5% от жените консумират алкохол всеки ден.
В Гърция съответните дялове са 5% за мъжете и 2,7% за жените.
Спадът в консумацията на алкохол през последното десетилетие доведе и до промени на пазара на напитки, като потребителите се отдръпват от твърдия алкохол (като уиски и водка) и се насочват към по-леки алтернативи. Тази промяна отразява съчетание от съображения, свързани със здравето, по-строг контрол по отношение на шофирането в нетрезво състояние и финансовия натиск върху домакинствата. Един от най-явните признаци е растежът на категорията напитки без алкохол или с ниско съдържание на алкохол.
Според оценки на бранша, цитирани в доклада, вътрешният пазар за тези продукти генерира приходи на едро в размер на над 40–45 милиона евро и отбелязва годишен ръст от 18–22%.
Безалкохолната бира заема около 85% от тази категория, което представлява 7–9% от общия обем на бирата, консумирана в Гърция. Местните пивоварни инвестират в производствени технологии, за да разширят асортимента си, а готовите за консумация нискоалкохолни коктейли и безалкохолни коктейли („mocktails“) стават все по-популярни, особено сред по-младите потребители.
Баровете и ресторантите също включват тези алтернативи в менютата си, отговаряйки на нарастващото търсене на напитки, които позволяват на клиентите да общуват помежду си, без да консумират големи количества алкохол.
Тази тенденция е в унисон с по-широките процеси, наблюдавани в цяла Европа.
Според данни на Евростат, през 2024 г. в ЕС са произведени два милиарда литра безалкохолна бира и бира с ниско съдържание на алкохол, като производството в тази категория се е увеличило с 11,1% спрямо предходната година.
Представители на индустрията и участници на пазара отдават спада в консумацията на алкохол в Гърция основно на два фактора: цената на алкохолните напитки и повишената осведоменост относно рисковете, свързани с прекомерната употреба.
Гърция е третата най-скъпа страна в ЕС по отношение на алкохолните напитки – с цени, които са с 54% над средните за Съюза, сочат данни на Евростат, анализирани от SEAOP през 2025 г. От бранша посочват, че високите цени се дължат до голяма степен на акцизите и данъка върху добавената стойност (ДДС), които формират значителна част от крайната цена на дребно.
Освен това, по-честите проверки с дрегер на пътя, както и информационните кампании, разясняващи последствията от злоупотребата с алкохол, също допринасят за промяната в нагласите.
