ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Когато започнаха да се появяват първите информации за преврата, разпространих послание, с което най-остро осъдих това деяние. Заявих, че властта трябва да се печели не по насилствен път, а със справедливи и свободни избори. Отправих молитви към Всевишния за Турция, за турския народ и за това този процес да приключи по мирен път. Въпреки че безусловно осъдих този опит за преврат подобно на лидерите на трите политически партии, турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който увеличава авторитаризма в Турция, ме обвини за организатор на опита за преврат. Той поиска да бъда екстрадиран от дома ми в Пенсилвания, в САЩ, където живея в уединение от 1999 г. насам. Твърденията на Ердоган не само, че противоречат на ценностите, в които вярвам, но те са напълно безотговорни и изопачени. Моето разбиране за плуралистичен и солидаризиращ ислям и идеята ми за служене на хората, независимо от тяхната религиозна принадлежност, коренно противоречи на идеята за въоръжена борба. Доброволците на движение „Хизмет“, част от който съм и аз в продължение на четирийсет години винаги са взимали правотата си от волята на народа, олицетворявали са разбирането за уважение към основните права и свободи на всички хора, без оглед на тяхната религиозна, етническа и политическа принадлежност и са се посветили на това дело. Бизнесмените и доброволците, които са повярвали в това дело и са били вдъхновени от принципите на „Хизмет“, отвориха модерни образователни заведения в над сто и петдесет държави по света. Когато Западът търсеше мюсюлмански гласове, които да осъдят радикалните възгледи по време на атентатите от 11 септември, извършени от „Ал Кайда“, варварските екзекуции на ИДИЛ и отвличанията на „Боко Харам“ моя милост и доброволците от „Хизмет“ заехме ясна позиция, категорично отхвърляща насилието. Наред с осъждането на безумните насилствени актове ние се посветихме на делото да възпитаваме миролюбиво младо поколение, за да опазим младежта да не попадне в мрежите на терористичните организации. През целия си живот във всичките си изказвания – конкретни и обобщаващи – винаги съм изтъквал, че съм против намесата на военните в политически установения ред. Всъщност аз от години наред защитавам демокрацията. За четирийсет години при четирите военни преврата в Турция изтърпях много болки по време на военните режими, от най-различни репресии до хвърлянето ми в затвора. И не бих искал това да се случва на нито един турски гражданин. Ако някой човек привидно изглеждащ като доброволец на „Хизмет“, по собствена воля или бидейки подведен е взел участие в този опит за преврат, той е извършил предателство спрямо идеите и ценностите, в които аз вярвам. Въпреки всичко обвиненията на Ердоган не бяха изненадващи, не като персонални обвинения към мен, а от гледна точка на намерението му систематично и по опасен начин да утвърди в страната едноличен режим. Както много други турски граждани и последователите на Движение „Хизмет“ подкрепиха Ердоган, заради усилията му за демократизиране на Турция и в усилията му да изпълни отговорностите, които пое по пътя към членство в Европейския съюз. Но ние не останахме безгласни срещу амбициите на Ердоган да превърне страната от демократична държава в диктатура. През последните няколко години Ердоган напълно произволно затвори редица вестници, изхвърли от работа мнозина съдии, прокурори, полицаи и чиновници и предприе тежки санкции особено срещу кюрдския народ. Той обяви за родоотстъпник всеки човек, който говори против него. „Хизмет“ стана мишена особено на яростта на турския президент. През 2013 г., г-н Ердоган обвини симпатизантите на „Хизмет“ в държавната администрация затова, че са инициирали разследване срещу злоупотребите във властта, в които бяха замесени както приближени до него лица, така и министри от кабинета му. В резултат на това мнозина магистрати и полицаи бяха изхвърлени от работа и хвърлени в затвора, само защото бяха изпълнили своите служебни задължения. След единайсетгодишното му премиерстване, от 2014 г. когато Ердоган беше избран за президент до настоящия момент, той цели да преобрази Турция от парламентарна демокрация в президентска система, в която няма разделение на властите. В тази връзка фактът, че Ердоган определя опита за преврат като „дар от Аллах“ ясно разкрива неговото намерение. Близо седемдесет хиляди държавни служители, които са му опоненти бяха освободени от длъжност. Всъщност, мачкайки „Хизмет“ и останалите неправителствени организации, той отстранява всички пречки по пътя към концентриране на цялата власт в ръцете си. „Амнести интернешънъл“ (AI) оповести меродавен доклад относно изтезанията в арестите. Никак не е учудващо, че въвеждайки извънредно положение, правителството на Ердоган отмени Конвенцията за човешки права. Турският президент шантажира САЩ, че ще попречи на подкрепата за международната коалиция за борба срещу ИДИЛ. Неговата цел е да гарантира моето екстрадиране, без да има нито едно убедително доказателство и без да е налице вероятност за справедлив процес. Въпреки че е разбираема склонността за удовлетворяване на всяко искане на Ердоган, Съединените американски щати трябва да се противопоставят на това. Екстремизмът се разпространява сред напълно обезверените народи, намиращи се под управлението на диктаторите, които са нетърпими към демокрацията и мирните протести. В Турция действията на Ердоган, граничещи с диктатура разделят хората по политически, религиозен и етнически признак, както и подготвят почва за фанатизъм. Във време, в което светът е обзет от хаос усилията за утвърждаване на мира и в името на демокрацията в Близкия Изток в бъдеще, Съединените американски щати не трябва да позволят един диктатор стъпка по стъпка да превръща неуспешния опит за преврат в преврат срещу конституционния ред.
