ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От един месец стоя и се взирам в компютъра. Търся, ровя в сайтове и форуми, чета статии и проценти, рецензии, мнения, статистики. И започнах да се питам: „Защо трябва да правим това напълно сами?“.
Аз съм студент последна година в УНСС. И се чудя дали не е логично в университетите ни или поне в някои от тях, да има някакъв тип Кариерен център, който да ти помага с предложения за житейския ти път след 4-тата година на следването. Как да намерим подходящата магистратура например. Какви са вариантите? Как да кандидатстваме в чужбина? Не искам никой нито да ми прати молбата, нито да ми попълни данните или да ми каже какво да уча. Искам да има някой, който да ми посочи опциите. Всъщност такива хора съществуват. Но те работят за частни агенции. Консулация при тях излиза скъпичко, а ако ги помолиш и да оформят документите ти – вече си влезнал в първия дълг, в който май и без това ще се вкараш ако искаш да продължиш образованието си.
Защото има значение как ще изглеждат документите ти пред университет в Англия, има значение как ще си пуснеш молбата в СУ....И когато си на 23 години не е лошо на изпроводяк от университета, освен да те изцедят с още 100 лв. за тога и 80 лв. за куверт за абсолвентска вечеря, някой да се загрижи и какво ще правиш ти утре.
Днес говорим за актуализации на бюджет, оставки и т.н. И точно това е проблемът – актуализирайте бюджета, така че той да ви донесе приходи след това. Инвестирайте в бъдещето, а не харчете безразоборно.
Виктор Станиславов, Пловдив
