Даниел Йергин: Какво да очакваме на световния петролен пазар през 2016 г.?
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бъдещето на световния пазар на петрола през 2016 г. ще зависи от много фактори, сред които отмяната на забраната за износ от САЩ, но най-важният ще бъде завръщането на Иран като доставчик на „черно злато“. Как ще изглежда световният пазар на петрола през 2016 г.? , пише Даниел Йергин, вицепрезидент на аналитичната компания IHS.
Ето какво пише в анализа си той: Настоящата година приключва със сътресения в петролния отрасъл. Цената на американския петрол е около 35 долара за барел, пазарът е наводнен, САЩ ще отменят 40-годишната забрана за износа на петрол и газ, а геополитическото противопоставяне посява семената на все по-голяма неизвестност. Отмяната на ембаргото за износ от САЩ ще се превърне във важна стъпка, отразяваща новата реалност – шистовата революция в Америка и нейното влияние на световните пазари. САЩ се нареди до Русия и Саудитска Арабия в голямата тройка нефтопроизводители, което изглеждаше почти невъзможно само до преди няколко години. Европейският съюз и Япония се обявяват за свалянето на ограниченията за износ на нефт. Не че очакват значителни доставки от САЩ, а по-скоро американският петрол ще позволи още по-силно да се диверсифицира световния пазар и ще даде принос за укрепването на тяхната енергийна сигурност. При днешните цени на петрола страните от Персийския залив начело със Саудитска Арабия продължават да твърдят, че са готови да обсъдят въпроса със съкращаването на добива, но само ако към тях се присъединят и други производители. Но признаци, че това може да се случи, почти не се виждат. Венецуела е против стратегията за защита на пазарния дял и с всички сили призовава да се съкрати добави. Но със същия успех нейните представители биха могли oа разговарят със стената. Социалистическото правителство на президента Николас Мадуро, което неотдавна загуби парламентарните избори преди всичко заради отвратителната си икономическа политика, няма възможности да намали производството. Иран също така призовава съседните арабски държави да смекчат позицията си и в същото време прави всичко възможно максимално бързо да увеличи износа на петрол след отмяната на санкциите, което може да се случи в следващите месеци. Но те не желаят да се свият на пазара си, отстъпвайки място на Иран, с който те водят в Йемен нещо подобно на хибридна война. Това подчертава още един важен момент: борбата за пазарен дял също така представлява геополитическа борба в Близкия изток. Няколко високопоставени делегации от страните от Близкия изток посетиха през последната половин година Русия, която е най-големият производител на петрол в света. Не трябва да се съмняваме, че те също така са обсъждали и петролният въпрос, макар че Русия многократно е давала да се разбере, че няма да съкрати добива си. Изглежда по-логично, че тези визити са отразявали новия геополитически баланс, който може да включва и изграждането на нови връзки с Русия. Страните от Персийския залив реагираха на иранското ядрено споразумение – и те го възприеха като подобряване на отношенията между техния главен противник и Съединените щати. Те смятат, че Иран възнамерява да се превърне в регионална държава и в крайна сметка да ги обкръжи. За страните от Персийския залив войната в Йемен има за цел да не се допусне създаването на ирански протекторат на южната саудитска граница. За разлика от Саудитска Арабия и Русия добивът на петрол в САЩ се свива. От 2008 до април 2015 г. той се удвои – с 4,6 милиона барела дневно. Но на производителите им е трудно да се адаптират към ситуацията, когато цените спаднаха под 40 долара, а понякога дори и да оцелеят. От април дневният добив е намалял с 400 000 барела. През 2016 г. той може да бъде около 8,8 милиона барела срещу 9,3 милиона в края на тази година. Едновременно с това световното търсене на петрол расте – през 2015 г. неговите темпове два пъти надхвърлят показателите за миналата година. По данни на Федералното управление на пътищата през тази година американските шофьори ще пропътуват повече километри, откогато и да било. Делът на товарните камиони и пикапите е нараснал през 2015 до 60% от продажбите, докато преди три години той бе по-малко от половината. При толкова ниски цени на петрола и бензина не трябва да очакваме скорошно прекратяване на тази тенденция. Макар сривът на цените на петрола да се обяснява и със специфичните особености на този пазар, той трябва да се разглежда като част от общата тенденция за намаляване на цените на суровините. IHS Materials Price Index, отразяващ динамиката на цените на суровините, включително на енергоносителите, от юли 2014 г. е спаднал с 55%. Основните причини за този спад са забавянето на китайската икономика, която по-рано стимулираше суровинния суперцикъл, общото намаляване на темповете на растеж на световната икономика и свръх предлагането на суровинните пазари. Големите запаси от петрол, които продължават да растат и които в един момент ще бъдат пуснати на пазара, подкопават очакванията за подем на цените на петрола. Но най-важният въпрос, стоящ пред пазара през 2016 г., е свързан с Иран: кога той ще започне да увеличава износа и в какви обеми? Техеран възнамерява да действа бързо. „Нашето единствено задължение – да си върнем загубения пазарен дял, а не да защитаваме цената. Да се върнем към това равнище на добив, което сме имали. Това е наше право“, заяви иранският министър на петрола Биджан Занганех. Иран ще може да започне да увеличава износа само, след като бъде реализирано споразумението за ядрената програма и бъдат отменени санкциите. Президентът Хасан Роухани се опитва да завърши този процес преди парламентарните избори през февруари, за да покаже на избирателите, че неговото правителство може да постигне конкретни резултати, които трябва да подобрят икономическото положение. Допълнителните количества ирански петрол на пазара, ако въобще това се случи, ще означава още по-голямо предлагане и нов етап в борбата за пазарен дял. Ходът на тази борба ще се определи от цените на петрола и резултатите от геополитическото противопоставяне в Персийския залив.
