ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Заради присъствието ми на реч, която сръбският премиер Александър Вучич произнесе миналата седмица в САЩ, аз бях подложен на критични обстрели. Някои смятат, че да присъстваш на нечия реч в университет означа политически да одобряваш миналото, настоящето и бъдещето на оратора.
Вучич несъмнено има неща от миналото си, които намирам за отвратителни, най-вече думите му от юли 1995: "За всеки мъртъв сърбин ще бъдат убити 100 мюсюлмани". Аз не съм я забравил. Но е грешка все да стоим в миналото. Интересът ми към речта на Вучич произтича от необходимостта да разбера неговата визия за бъдещето на Сърбия. Аз не се интересувам от уреждане на сметки, а от насочване на историята в правилна посока.
А Вучич предложи един поглед върху бъдеща Сърбия, която прави стратегически избор в полза на Европа и се отказва от необвързаното балансиране, което следваше след Втората световна война. В книгата си аз приветствам тази перспектива. Движението на необвързаните страни загуби своето значение преди 25 години. Всички други държави на Балканите вече са избрали Брюксел, оставяйки Сърбия да бъде заобиколена от държави, които се стремят или към ЕС, или НАТО. Мнозина от тях поддържат добри двустранни отношения с Русия, макар и да се присъединиха към санкциите срещу нея заради украинската криза.
А Сърбия не е направила това, макар да е кандидатка за ЕС Въпросът е какво ще насърчи Сърбия да предприеме необходимите стъпки, за да се отдалечи от традиционната си позиция на "необвързаност". Ето някои идеи заслужават внимание. Вътрешна реформа В много отношения Сърбия е отишла твърде далеч от времето на Милошевич. Тя вече е в състояние да претендира, че върви по пътя на демокрацията и може да привлича чуждестранни инвестиции. И все пак тя остава на опашката в две ключови области: свобода на медиите и върховенство на закона. И в двете области й предстои още работа.
Проблемът с медиите не е цензурата, а по-скоро неформални натиск и дори автоцензура, които често се извършват чрез политически назначени редактори и страх от загуба на договори за реклама, предоставяни от правителството. Освен това политици в Сърбия често атакуват самите медии, а не само продукцията им. Това държи живи спомени от случилото се с медийните магнати, които се съпротивляваха на Милошевич. Медиите трябва да бъдат далеч по-свободен за критика, без страх от отмъщение. Върховенството на закона в Сърбия страда две заболявания: мудност и зависимост. Търговски спорове могат да се проточат с десетилетия. Магнати и военни престъпници твърде често са защитени от наказателно преследване.
Един от главните заподозрени в убийството на братята Битики, американски косовари убити през 1999 г. от сръбските сили за сигурност, е член на партията на премиера, както и член на управително тяло. Съдилищата трябва да бъдат свободни и насърчавани да наказват всякакви злоупотреби, стига да следват правилните процедури. Икономическа взаимообвързаност Сърбия е силно зависима от руския природен газ, а и нейните вътрешни резерви са изчерпани. Тя се нуждае от алтернативи. Теоретични опции, поне в дългосрочен план, включват природен газ от Катар, Либия (през Италия), Азербайджан, Хърватия, Израел и Кипър. Много от тези опции са свързани със съживяването на хърватския газопровод Крък. Възобновяеми източници на енергия също може да дадат своя принос. Белград се надява да привлече General Electric за инвестиране във вятърни генератори в Сърбия. Разположена в сърцето на Балканите, Сърбия все още не е добре свързана с региона, включително със Средиземно море. Най-бързият и най-лесният начин за една такава връзка е да бъде завършен пътят от Дуръс (пристанищен град в северна Албания) през Косово до южния сръбски град Ниш. ЕС е поел принципният ангажимент да финансира този проект, но той е изправен пред очевидни политически трудности, защото тома ще бъде първата голяма нова инфраструктура, свързваща Косово и Сърбия след враждата и конфликта помежду им през 90-те години.
Проектът обаче ще осигури сериозни икономически ползи и за двете страни. Но раните се лекуват дълго и трудно Също така важно ще бъде икономическото сътрудничество между общностите, които живеят в граничните райони на двете страни. Жизненоважно в това отношение ще е едно споразумение за документи за самоличност, които ще позволят лесно пресичане на границите – подобно на споразуменията между САЩ и Мексико, както и между САЩ и Канада. Регионална сигурност Когато става дума за регионалната сигурност, Сърбия има особено важна роля в Босна и Херцеговина, както и Косово. И двете държави имат сръбско население, на чието благосъстояние Белград много държи. В Босна и Херцеговина Милорад Додик отдавна управлява Република Сръбска. Политическите му амбиции са свързани с независимостта. Това едва ли ще се случи, най-малкото защото в централна Босна ще се оформи една мюсюлманска република, която нито Сърбия, нито Хърватия ще приемат за приемлив съсед. Но с преследването на националистическия си проект Додик превръща БиХ в една до голяма степен нефункционираща държава. Сърбия трябва да извърши истински пробив с Додик.
През юли ще бъде отбелязана 20-та годишнина от клането на 8000 мъже мюсюлмани в Сребреница, извършено от сръбските сили в Източна Босна. Няма по-добър повод за Вучич да се откаже от своята фраза за "стоте мюсюлмани", а за Сърбия да покаже, че дълбоко съжалява за геноцида, извършени от нейно име. Това също ще е повод да се поиска от босненските сърби да съдействат за заличаването на раните и за изграждането на босненската държава, способна да осигури равни права и икономически възможности за всички свои граждани. Въпросът с Косово е тежък. С посредничеството на ЕС Белград и Прищина постигнаха широко съгласие на принципни въпроси, включително по прилагане на конституцията на Косово върху цялата му територия, както и специфични технически споразумения, които обаче все още не са напълно изпълнени. Пълното изпълнение на споразуменията ще бъде от полза както за Сърбия с нейния стремеж за членство в ЕС, така и за Косово в стремежа му за премахването на визите и споразумение за стабилизиране и асоцииране с Брюксел. Един ден Сърбия ще трябва да се изправи пред въпроса с признаването на Косово като суверенна държава и пред установяване на дипломатически отношения с нея.
Част или повечето от 23-те страни членки на ЕС, които вече са признали Косово, със сигурност ще блокират членството на Сърбия без признаването й на Косово. Подобно на много държави Сърбия се гордее със своята история. Но това, от което нейните хора се нуждаят сега, е страната да се съсредоточи върху бъдещето. Има много възможности за това.
Даниел Сървър, американски политолог и специалист по Балканите.
