Да изкрънкаш с интрига пари от Моника! И Ришельо ще завиди на шефа на "Труд"...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
ПИК публикува имейл кореспонденция, за която се твърди, че е между главния редактор на „Труд” Иван Михалев и собстветничката на „Труд” и „24 часа” Венелина Гочева /виж в „Още по темата”/
Направихме го, защото споделеното е смущаващо. Ако е автентично, разбира се. А никой не казва, че не е… Вече 24 часа засегнатите мълчат. Дали от гузност? Дали от страх или раздразнение?
ПИК продължава да ги търси, но те не вдигат телефоните си.
Мълчанието им знак на самопризнание ли е?
Какво излиза от съдържанието на разговорите, какви са изводите?
За съжаление, нищо ново под слънцето. Само препотвърждаване на добре познати и добре „смълчани” истини, които са публична тайна, но никой не смее да ги коментира.
Като тази, че повечето медии у нас в момента чакат пари от Моника Станишева. Че тя е източник на финансиране за тях.
„За да изкараме финансиране от Моника, нека й внушим, че новият проект на Огнян Донев и Светлана Джамджиева е медийното АБВ, платено от Първанов”, предлага главният редактор на „Труд” на собственичката си Гочева.
Велика схема, наистина.
Която препотвърждава и втори общоизвестен факт. Повечето главни редактори и издатели у нас не са журналисти, а схемаджии. Събирачи. Времето и енергията им са впрегнати не в творчески жестове, не в подобряване съдържанието на продуктите им, а в опити да изкрънкат повече пари. Я от партийна централа, я от олигарх, я от търговска компания.
И третият извод е, че това обикновено се случва чрез рекет или чрез…обикновено интригантство, на каквото сме свидетели в случая.
Да насъскаме Моника срещу Огнян Донев, за да ни даде пари! И Ришельо ще завиди на колегата Михалев.
ПИК има сериозни доводи да смята, че в неговия случай това не е прецедент, не е единичен акт. Казваме го с болка – повечето ръководни журналистически кадри от някогашната славна Пресгрупа са се превърнали в касиери. По цял ден обикалят министерства, партийни централи, банки, търговски вериги, представителства на европейски институции и посолства, за да изкарат някой лев.
Срещу безумни идеи за някакви семинари, конференции, мероприятия… Все неща, които нямат нищо общо с пряката им журналистическа дейност.
И нека не бързат да отричат, защото фактите са неопровержими.
Дали това е стил, наложен от новата собственичка Венелина Гочева? Дали това не се превръща и изобщо в стил за модерната българска журналистика?
Да не се печели от пряка дейност, от тиражи, от рейтинги, а от брокерство?
Покрай кореспонденцията, за която се твърди, че е между Михалев и Гочева, изплува и тъмният, почти криминален силует на мръсната сделка около продажбата на „Труд” и „24 часа” през лятото на 2012 г. Тогава, по признанията на мнозина участници в сценария, Огнян Донев и Любомир Павлов са били изрекетирани от Цветан Цветанов да се разделят с медиите и да ги прехвърлят на Венелина Гочева. Павлов е бил заплашен и с арест…
ПИК почти единствен пише за това вече цяла година. Прокуратурата си прави оглушки. Какво ли трябва да се случи, за да тръгне разследване? Няма да се откажем да питаме.
