ДА СИ ПРИПОМНИМ: Проф. Никола Филчев: Борис Велчев си остава едно п*далче. Викат му "китката". И дядо му беше със специфични наклонности

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

По повод днешното решение на Конституционния съд за машинното гласуване и изумлението на видни юристи от него, припомняме едно интервю на бившия главен прокурор проф. Никола Филчев за зависимостите и особеностите на днешния председател на КС Борис Велчев. То е публикувано в ПИК на 23.11.2019 г. и е част от поредица.  

- Проф. Филчев, след трите части на интервюто ни, които разкриха особеностите на една нарицателна фигура от обществения живот на България, както и много исторически истини за изминалите години на прехода, можем ли да кажем, че образът на Борис Велчев е героят на нашето време?

- Да, Велчев е герой на нашето време, но не по Михаил Лермонтов. Той е типичен кариерист – дете на най-висшата комунистическа аристокрация (която няма нищо общо с Маркса и Енгелса, с Ленин и с Димитров).   

Преди години, когато обикновените деца износвахме старите прекроени дрехи на родителите си, Велчев ходеше на детска градина с бронирания Мерцедес на Политбюро на ЦК на БКП. Под зорката охрана на служителите от всемогъщото УБО.

Когато обикновените деца учехме, за да знаем, и тренирахме бокс, за да се защитим на улицата, то Велчев вече изпробваше модерните сладости на западния „прогнил капитализъм“…Когато мечтата на обикновеното дете беше да стане среден химик – апаратчик в содовия завод в Девня (защото не е сигурно, дали властите ще го допуснат да следва), то Велчев избираше измежду най-престижните университети на Великобритания, Канада и Съветския съюз.

- На какво се дължи тази разлика?

- Дядото на Велчев е от най-знатните велможи на партийната аристокрация тогава – секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия и член на Политбюро на ЦК на БКП. Той беше втори в партията и държавата. Той казваше на простосмъртните хорица как да живеят и дали изобщо имат право да живеят. След десетилетия мракобесно управление беше изритан от всички постове заради предателство, интриги и доноси до Съветския съюз срещу България, и най-вече - заради специфичните си наклонности (които хората не афишират публично).

Бащата на Велчев е също партиен велможа. Той е член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, „наказан“ да бъде посланик в Лондон, Отава и Москва, когато обикновените българи не можеха да отидат до Ниш в съседна Сърбия. Той скромно служи на някои много специални служби. Но да спи зло под камък…

- А вашият дядо? Или не искате да говорите за това?

- Моят дядо е герой от Първата световна война – награден с орден за храброст за участие в боевете при Дойран като картечар. Той има две смъртни присъди преди 9 септември 1944 г. за антифашистка дейност. Но дядо ми не се е домогвал до властта, не се е катерил по партийната йерархия, не е мачкал съдбите на обикновените хора, не е близал задниците на началниците. Затова си е останал обикновен миньор. Е, далечни наследници сме на революционера Георги Раковски, но за това не дават привилегии.

- Да се върнем на нашия герой Борис Велчев. Той какви идеи изповядва?

- След смяната на властта през 1990 г. Велчев обърна гръб на комунистическата идея, която изхрани няколко поколения от неговата рода, а и самия него. Низвергна комунизма и прегърна идеята на новите господари – евроатлантизма. Взе да проповядва горещо евроатлантическата идея.

Затова Велчев е предател. Няколко поколения фамилията Велчеви строи комунизъм и служи директно на Съветския съюз (и на някои служби). Но като се обърна палачинката, внучето и то се обърна. Младото партийно другарче Велчев за един ден се превърна в лъскав демократ – тежкия господин Велчев.

Днес господин Велчев, с маниери на английски лорд, е яростен антикомунист, бори комунизма и служи на евроатлантическите си господари. Служи и ще служи на всеки господар, който и да е той. Само да дават папо. Само да има гювеч. Неговата идеология е „слушкай и папкай“.

- Как ще охарактеризирате личността на Борис Велчев?

- Фактите характеризират лицето Борис Владимиров Велчев, а не аз. До 1990 г., т. е. 28 години Велчев е живял богато като цар Крез. Първата му служба (преди промените от 1990 г.) е съветник на министър-председателя Георги Атанасов. Втората му служба (след промените от 1990 г.) е съветник на президента Георги Първанов. Третата му служба е главен прокурор на Република България. Четвъртата му служба е председател на Конституционния съд.

- Действително има нещо смущаващо в тази стремителна държавническа кариера, но поне научната му кариера се води безспорна?

- Научната кариера на Велчев е още по-спорна. Той се дипломира  посредством далавера на държавния изпит по наказателно право. Както казах, проф. Димитър Михайлов уреди лично той да го изпита и му писа „отличен“. Сигурен съм че и по гражданскоправните науки здравите сили, т.е. партийната номенклатура в юридическия факултет, не са оставили другаря Велчев без „подкрепа“.

След това пак същата партийна номенклатура го уреди за докторант и асистент на проф. Михайлов по наказателно право. След това проф. Михайлов рецензира докторската дисертация на Велчев през 1997 г. и я оцени отлично. Част от тази дисертация е писал самият Михайлов, по негово признание. След това проф. Михайлов  беше рецензент на Велчев в конкурса за доцент през 2001 г. и го оцени отлично. И днес виждаме вече мастития професор по наказателно право и председател на Конституционния съд Негово превъзходителство почитаемия Борис Велчев.

А всъщност си остава едно п*далче. Затова прокурорите го наричат „китката“. Може би заради фините му, възпитани, меки, и приятни движения с китките.