ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Два наблюдавани речни пункта в България достигнаха до нулев повърхностен отток през август 2026 г. При река Факийска край село Зидарово пресъхването е отчетено от 12 август, а при река Речица край село Ваксево – от 17 август, пише Meteo Balkans.
Месечният хидроложки обзор показва, че през по-голямата част от август речните нива в страната са се понижавали или са оставали почти без промяна, а водните количества на наблюдаваните реки са били под праговете за средни води и около тези за ниски води.
Това е един от най-ясните измерими резултати от изключително сухия август. И тук има важно уточнение: когато наблюдението отчита, че Факийска или Речица е „пресъхнала“, това не трябва автоматично да се тълкува като липса на вода във всеки метър от цялото речно течение. Става дума за прекратяване на измеримия повърхностен отток в съответните хидрометрични пунктове.
Хидроложката картина съвпада с изключително голям дефицит на валежите. Август 2026 г. е най-сухият август в България от 1988 г. насам и един от най-сухите в наличната дългосрочна серия. Едновременно с това е четвъртият най-топъл август от 1930 г. насам.
Месечните количества валеж са били между едва 0 и 87% от климатичната норма в наблюдаваните станции. В село Борима, Ловешко, е отчетено 0% от нормата за месеца. На връх Рожен стойността достига 87%.
В София за целия август са измерени 24,4 мм, или едва 44% от обичайното количество, като почти целият по-сериозен валеж идва при бурите към края на месеца.
Към недостига на валежи се добавят и високите температури. Най-високата температура за месеца е измерена на 21 август в село Новачене, Плевенско – 40,5°C. В населените места средните месечни температури са между 20 и 28°C, като отклонението от климатичната норма достига до +3,4°C при отделни станции.
При високи температури потенциалното изпарение се увеличава. Почвите губят влагата по-бързо, растенията използват повече вода, а притокът от малките водосбори към реките намалява. Самата висока температура обаче не изсушава река директно. Критична е комбинацията между продължителен валежен дефицит, почвена влажност, подземни води, характеристиките на водосбора и евентуалното човешко водоползване.
Случаят с Факийска е особено показателен, защото не става дума за безименен временен поток. Реката е с дължина приблизително 87,3 км и водосборна площ около 641 кв. км. Тя преминава през Югоизточна България и достига Мандренската система край Бургас. Официалните документи на Басейнова дирекция „Черноморски район“ разглеждат отделно участъка на Факийска от Зидарово до устието.
Точно при Зидарово се намира и един от дългогодишните пунктове за наблюдение. Реката е способна на огромни сезонни контрасти. При влажни ситуации същият участък е регистрирал бързи и значителни покачвания, включително излизане от коритото в минали години.
Така една и съща река може в различни години да създава проблем и с високи, и с практически липсващи води.
Вторият случай е на другия край на страната. Речица при село Ваксево се наблюдава в Западнобеломорския басейн, в системата на Струма. Историческите характеристики на хидрометричния пункт показват средно водно количество около 0,356 куб. м/с, но минималният регистриран отток може да достигне нула.
Следователно самият факт, че една река достига нулев отток, не означава непременно безпрецедентно събитие. Необичайното и журналистически важното през август 2026 г. е, че два наблюдавани пункта в различни части на България достигат това състояние в рамките на пет дни, докато националната картина е на широко разпространено маловодие.
Речното пресъхване не винаги изглежда като напълно сухо корито от извора до устието. Когато повърхностният поток спре, по протежението на реката могат да останат отделни вирове и влажни участъци. Вода може да продължи да се движи и под повърхността – през чакъла, пясъка и другите речни наноси.
Научната литература за временните реки показва, че дори при прекратен повърхностен поток подземното движение през речните седименти може да продължи. При по-продължителна суша постепенно може да бъде прекъснато и то. Затова терминът „нулев отток“ е по-точен от представата за река, която физически е изчезнала от ландшафта.
Когато течащата река се разкъса на изолирани водни участъци, условията за водните организми се променят рязко. Намалява обменът между отделните популации, водата във вировете може да се затопли, а разтвореният кислород да намалее. Рибите, безгръбначните и другите организми се концентрират в все по-малки водни обеми.
Временните и периодично пресъхващи реки са естествена част от много сухи региони, включително Средиземноморието. Проблемът възниква, когато периодите без течение започнат да стават по-дълги, по-чести или се появяват в системи, които обичайно са по-постоянни. Европейски изследвания показват увеличаване на броя дни с нулев отток в редица речни системи, особено в Южна Европа.
От две български реки през един август обаче не може да бъде изведен самостоятелно дългосрочен национален тренд. Най-интересният контраст се появява към края на август. На 24 август локални интензивни валежи предизвикват бързи повишения на отделни реки. Искър при Нови Искър се покачва с 89 см.
Пещерска река при Ново село – приток на Марица – се повишава със 119 см. На следващия ден в село Сестримо, Пазарджишко, е измерено най-голямото 24-часово количество за месеца – 59 мм. На места има поройни и речни наводнения, включително в общините Батак, Пещера, Сатовча и Струмяни.
Така в рамките на един и същи месец България получава и пресъхнали речни пунктове, и локални наводнения. Това изглежда като противоречие, но хидроложки не е. Сушата описва дефицит, натрупан за определен период и територия. Пороят е краткотрайно събитие на конкретно място. Много силен дъжд може да предизвика внезапно покачване на малка река, без да е достатъчен за възстановяването на водните запаси в целия водосбор.
Ако почвата е силно изсъхнала, част от водата може бързо да се оттече по повърхността към речните корита. Получава се рязка вълна, но не непременно трайно подхранване на реката. За възстановяване на устойчивия отток е важно влагата да проникне по-дълбоко, да се възстановят почвените запаси и в някои басейни да започне отново подхранване от подземните води.
През сухите периоди много реки разчитат все повече на т.нар. базисен отток – вода, която достига речния канал от подземните водоносни пластове. Когато нивото на подземните води падне достатъчно, това подхранване отслабва или може временно да прекъсне.
Тогава дори след кратък валеж реката може бързо да се повиши и също толкова бързо да се върне към ниски води. Затова развитието през септември ще зависи не просто от това дали ще има гръмотевична буря, а от количеството, продължителността и разпределението на валежите върху целия водосбор.
Месечната карта е силно неравномерна. В Борима практически липсва измерим валеж спрямо нормата. В София количеството е 44%. На Рожен достига 87%. Точно тази пространствена неравномерност е решаваща за реките. Дъждът в София не помага директно на Факийска край Зидарово. Валежът върху една част от Родопите не възстановява автоматично маловодието в Странджа. Реката реагира на водата, която пада в нейния собствен водосбор.
Един от най-сухите августи не означава автоматично суха есен Данните за август вече са отчетени. От тях обаче не може да бъде направено сигурно заключение как ще изглежда цялата есен на 2026 г.
Септемврийски серия от продължителни валежи може постепенно да възстанови почвената влажност и речния отток. Обратно – продължаване на сухото време би удължило нисководната фаза.
Особено при по-малки водосбори промяната може да настъпи сравнително бързо. Затова пресъхването на двата пункта е отчетено състояние през август, а не прогноза, че реките ще останат без течение през следващите месеци.
