ДЕБНЕ НИ НОВА ОПАСНОСТ: Нашествие на корейски комар в Европа, оцелява и през зимата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На пръв поглед Aedes koreicus лесно може да бъде объркан с други инвазивни комари заради черното си тяло и контрастните светли ивици. Видът обаче все по-силно привлича вниманието на европейските здравни власти, тъй като може да оцелява при по-хладни климатични условия и да преживява зимата.
Корейският комар произхожда от Азия. Според Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) естественият му ареал включва Южна Корея, части от Китай, Япония и Русия.
За първи път извън традиционното си местообитание видът е регистриран в Белгия през 2008 г. През следващите години популацията отново е установявана в страната, а през 2011 г. комарът е открит и в италианската провинция Белуно.
Оттогава Aedes koreicus постепенно разширява присъствието си в Европа. Данните на ECDC и Европейския орган за безопасност на храните, актуални към април 2026 г., показват нови райони с установени популации във Франция, Италия и Русия.
Една от основните причини за успешното разпространение на корейския комар е неговата устойчивост на ниски температури. Видът прекарва зимата под формата на яйца, които остават в покой и се излюпват през пролетта, когато времето стане по-благоприятно.
Наблюденията в Белгия показват, че популацията може да преживява зимните условия в Северна Европа. Комарът е откриван и в планински райони с надморска височина над 2100 метра, където зимите са студени и снежни. Това го отличава от много други инвазивни насекоми, които се нуждаят от по-топъл климат. Устойчивите на студ яйца му позволяват да се заселва успешно в хълмисти и предпланински територии.
Aedes koreicus се приспособява добре към средата, създадена от човека. Ларвите му могат да се развиват във варели, саксии, градински водоеми, шахти, автомобилни гуми и различни съдове, в които се задържа вода. Видът използва и естествени места, събиращи дъждовна вода. Възрастните комари хапят както хора, така и животни, като могат да бъдат активни през деня и през нощта. Ограничаването на застоялата вода около домовете остава една от най-лесните мерки срещу размножаването на подобни видове.
Установяването на корейския комар в даден район не означава автоматично, че той разпространява опасни вируси сред населението. ECDC посочва данни от части на Русия, които свързват вида с вируса на японския енцефалит. В лабораторни условия е доказано, че комарът може да участва в предаването му, но реалната му роля в естественото разпространение на заболяванията все още не е напълно изяснена.
Учени са изследвали и възможността германска популация на Aedes koreicus да пренася вирусите Зика, чикунгуня и Западен Нил. Резултатите показват ниска способност за предаване на Зика и чикунгуня при по-високи температури. При конкретния експеримент не е установено предаване на вируса на Западен Нил.
Специалистите предупреждават, че способността за пренасяне на вирус в лаборатория не доказва непременно, че същото се случва и в природата.
Към момента няма достатъчно научни доказателства корейският комар да бъде определен като по-опасен от тигровия. Европейските здравни институции оценяват потенциала му за разпространение на заболявания като сравнително нисък.
Въпреки това видът остава под наблюдение заради способността си да оцелява през европейските зими, да се размножава в населени места и да разширява географското си присъствие. Увеличаването на температурите би могло да създаде по-благоприятни условия за неговото развитие и за евентуалното предаване на някои вируси.
Засега няма данни Aedes koreicus да е създал трайно установена популация в България. Разпространението му в други части на Европа обаче е причина видът да продължи да бъде наблюдаван внимателно.
