ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Човек дори и добре да живее, в един момент става разочарован герберски депутат. Нещата в отечеството ще се нормализират, когато това, с разочарованието, се случи и с онези 1 млн. българи, които подкрепиха „Шайката“ с гласа си през пролетта на тази година. Няма начин да не се случи, защото иначе отново ще дадем ясен знак, че не ставаме за нищо друго, освен за лош пример. Да видим обаче какъв знак дава свищовският гербер-депутат с много отговорното откъм внушения име „Георги Марков“. Имаше един Георги Марков, който се превърна в символ на вербалната съпротива срещу комунистическия режим и друг Георги Марков, който като агент на ДС е донасял за хора, готвещи се да се измъкнат от лапите на същия този комунистически режим. Този, днешният е друга порода. „Аз съм изцяло независим и непредвидим“ каза това чудо на парламентаризма, а иначе – обикновена Мента. От най-долнопробните. Уверен, че е непредвидим по предвидим начин. Непредвидима е само мизата, която може да го мотивира. Някои от управляващата тройна коалиция вероятно я знаят. Янето – също. Той тези неща много добре ги знае.
Думата ми обаче беше за друго. Казусът „Георги Марков“ има потенциал да провокира коментарите в няколко много важни посоки. Като например - ефективността на разследванията на прокуратурата в България функция ли са на изпълнителната власт? Нека подчертая отново – не инициирането, а ефективността на прокурорските разследвания зависи ли от това кой е на власт и ако някакво разследване засяга член на управляващата „Шайка“ /независимо кой влиза в нея/, то тези разследвания изпълняват ли функцията единствено на чадър. Дирижирано в нефективността си разследване като тефлонов чадър, с който едно лице, обвинено в престъпления успешно бива опазвано и тояга, с която друго лице, което не е в управляващата „Шайка“ бива налагано, докато проумее що е то разделение на властите в никога немодернизирана България. На пръв прочит дилема стара като света и също толкова неразрешима по тези георграфски ширини. На втори прочит тази дилема с доказано неразрешим за момента характер ни навежда на много тъжни мисли, изводите от които са, че тук беззаконието, партийното правосъдие и липсата на справедливо правораздаване са част от системата. Не са изключения и няма да бъдат, докато най-висшият орган, който се занимава с кадруването в съдебната система се съставя според правилата, описани за това в конституцията - на изцяло партиен, партизански принцип.
Ето, че стигаме до най-главното. А то е, че ако не промениш предпоставките, няма как да се променят и последиците. Затова протестиращите да бъдат така добри да прогледнат отвъд lifestyle заниманията, които Ивет Добромирова им спретва вече месеци наред и поискат най-важното – ВНС и нова конституция. С нова архитектура на властите в нея. Всичко друго е всуе и доказва единствено всеизвестния факт, защо по тези земи не се е родил нито един признат, познат и приет в западните школи конституционалист. Има такива, които ходят тук-там да прочетат някоя лекция, но думата ми не е за това. Думата ми е, че от територия, която може да роди поговорка „Законът е врата в полето“ няма как да се пръкне добър, не даже много добър, конституционалист. Законотворците на ГЕРБ ги видяхме – още лятото на 2009 г. една видна дама от Монтана, колчем стана фактор в парламента и пробута фирмата на съпруга си да ремонтира сгради на същото това Народно събрание. Такова само тук може да се случи – историци припомнят, че селяндурите, които изпълвали част от парламентарното представителство в първите години след руско-турската война 1877-78 г. умело съчетавали създаването на законите с отглеждането на кокошки в парламентарните соби в свободното време. Докато периодично лъжели за разходите си, включително за пътуване до избирателите. Я се огледайте днес, нещо да се е променило. Кокошкарството е останала само като дух, който витае в българското НС, а „еволюцията“, доколкото я има, е в посока на по-голяма криминализация. Какво друго, ако не квази криминална дейност е черната каса на всяка парламентарна група, която е свързана с получаването на напълно безотчетни, необлагаеми и съвсем на границата на закона безотчетни пари. Пари, върху които т.н. народни представители не дължат и данък. Представете си само следната картинка - в найлонова торба, с парламентарен „Мерцедес” от бившата сграда на Народното някой „народен представител“да се разхожда примерно със сто бона в брой? Този човек народен представител ли е, или напомня за някакъв друг представител, също добре облечен. Тази и до днес продължаваща практика за ползване на тези безотчетни пари представлява най-обобщаващия образ на българския парламентаризъм от Великото народно събрание 1990 г. досега – торба с пари, върху които съответното човече не плаща данък. Апропо, историците си спомнят и един друг факт за Народното ни събрание – построено е върху някогашни турски гробища. И то не какви да е, а гробища, където са погребвали екзекутираните криминални престъпници.