ДЕРИБЕИТЕ НЕ РАЗБРАХА: Не Доган, а бабата с тютюна и бюлетината е ДПС
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Този човек аз го докарах в ДПС към края на 90-те години. После първи се разочаровах от него. Оказа се рядко алчен и корумпиран тип. Думите са на адвокат от Турция за един от наричащите себе си в момента “автентичен“.
Един от учредителите на ДПС в Кърджали - Мюмюн Йълмаз, докарва през 1996 година на националната конференция на партията, която се провежда в града край Арда, асеновградчанина Джевдет Чакъров. След години Йълмаз прави шокиращи разкрития за порочни практики, свързани с дейностите на Чакъров, а след още години вече става ясно защо десетки хиляди етнически турци вече не искат да гласуват за ДПС, пише в свой анализ "24 Родопи“.
Рамадан Аталай се покри за известно време, но ето че отново се появи. Цъфна утринно в телевизионния ефир в четвъртък. Между традиционните ала-бализми, на няколко пъти той натърти, че ДПС е на Ахмед Доган. Но така и не уточни дали е на гражданина Доган, на бившия политик, зарязал политиката, за да стане официално бизнесмен, на почетния председател или на уморения пенсионер от летния сарай в Росенец.
През 2009 година Движението за права и свободи получава 610 521 гласа. Ахмед Доган е мажоритарен кандидат на Движението в Кърджали. Обикаля навред. Дори при слизане от партийния автобус се шегува с журналисти “Какво става, правите ли избори тук?!“.
13-14 години по-късно партията пада до електорална тежест около 300 000. Докато едва на последния вот не вдига резултата, въпреки слабата подкрепа в Турция.
Доган отдавна не е във форма. Появите му са едва за няколко секунди в клип, докато гласува. Над 300 000 души вече не пускат бюлетина за Движението. Защото са зад граница и не им пука…
Аталай не престава да повтаря, че ДПС е Ахмед Доган. Този човек и хората около него, болшинството от които несметно богати, така и не проумяха същественото. ДПС не е Доган. Доган е просто техният параван, зад който постигнаха личното си охолство. Включително това на Лидера.
ДПС - това са хората. Тези от нивите, тези, които нижеха тютюна и в ДПС видяха част от себе си. Тези, които бяха на площадите заради истинската демокрация, свобода, права. Но вместо това получиха повече пот, повече болка, повече кръв по ръцете, повече мъка в сърцата. ДПС е и на тези, които избягаха отвратени от всичко. Тези, които изучиха децата си, отделяйки от всеки свой залък, а не преяждайки с власт и охолство. Техните деца обаче си тръгнаха, защото не можеха да преглътнат обидата, че една шепа сарайска аристокрация, може да им определя битието. Че някакъв угоен общински тарикат ще изнудва бабите и дядовците им по селата с дърва, вода, светлина и асфалт.
Аталаевците, чакъровците и прочие тарикати, не разбраха, че именно тези хора са истинското ДПС. Автенчичното. Движението е на тях. И те ще определят хода му. Защото не Доган, а техните гласове направиха аталаевци и чакъровци богати.
Нека отидат поне в едно село. Да срещнат първата абла и й се поклонят. И нека й кажат едно “Благодаря, изгонихме ти децата, ама нашите живеят добре“. Това ще е автентично. Защото ще е самата истина. Тази баба, с листо тютюн в едната и с бюлетина в другата ръка, ви направи богати.
