Десито Иванчева като Румен Радев - непознатите и "независимите" в политиката са фалшиви месии
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Освен за борбата с корупцията и действията на прокуратурата, арестът на кметицата на "Младост" Десислава Иванчева, заловена със 70 000 евро подкуп, поставя един доста по-дълбок проблем, чиято попара сърбаме вече десетилетия.
Проблемът за случайните хора в политиката, за т.н. независими, припознати, издигнати, подкрепени и възхвалявани от разни инициативни комитети. И в крайна сметка натрапени на гражданите като света вода ненапита в ролята месии и спасители на нацията.
Нека си спомним само независимия Симеон Сакскобургготски, който дори яхна две малки партийки, за да се кандидатира на изборите през 2001 г., понеже на премъдрите му юристи дори не им бе хрумнало да запазят марката НДСВ, та други я взеха за майтап. Т.н. цар наводни политическото пространство с абсолютно непознати младоци, разби крехкия демократичен баланс на левицата и десницата, създаде мощна какафония в политиката и накрая взе да съди държавата в Страсбург за имоти. Позор!
Да, всички бяха чували за т.н. цар, но никой не знаеше що за птица е - и най-важното какъв човек е. И нито една от публичните политически сили не стоеше зад него, а дори точно обратното. Обаче доста народ заточи щастливо лиги и запляска с ръце, докато се уреди тук и там на хранилката, повечето от които спокойно си преживяват и до днес там.
И днес един такъв уж независим, издигнат от инициативен комитет, се подвизава начело на държавата. Със същите щастливи лиги и ръкопляскания сума народ избра Румен Радев за президент, за да накажат ГЕРБ заради предишния - Плевнелиев. Сега обаче доста от тях съвсем открито казват: ама той май не бил за тая работа. Не е. Вижда се с просто око. Само че когато го кандидатираха, никой не го познаваше освен казармената общност, дори и БСП, която го тикаше като таран напред.
Закопчаната с нечуван подкуп кметица Десислава Иванчева просто е еманация на подхода на т.н. независими, които вдигат страшна врява по улици и площади за радост на КОЙ-човците у нас, а пък те щастливи ги припознават и ги превръщат в свое знаме. А когато прокуратурата им отговори КОЙ и се окаже, че е свой за тях, ревват: ау-у-у, очерниха добрия човек. Никого не са очернили. Двама от зам.-кметовете ѝ напуснаха постовете си заради некадърността й. Георги Кадиев, който я промоцираше преди изборите, от избирането ѝ не спира да се извинява. Но въпросът е защо е подкрепял човек, когото не познава.
Понеже да си гръмогласен КОЙ-човист по улиците изобщо не означава, че можеш да управляваш. А пък ако имаш и по-палави ръчички, съвсем на зле отиват нещата, както в случая с Иванчева. И тогава, колкото и да се извинява онзи, който е подкрепял разни независими, заедно с тяхното денонсиране, денонсира и себе си. Но в лично качество.
За това съществуват партиите. Когато някой е издигнат от партия, когато той е член на тази партия, е ясно кой поема отговорността в случай на провал и затова партията си плаща гяволъка. Както стана с ГЕРБ на президентските избори заради Плевнелиев и Цачева. И както ще стане с БСП на европейските и местните избори заради Радев, особено след заявките му, че ще бабува на нова партия.
Защото не може изборът да е колективен, а отговорността да се носи от един човек. Сиреч, няма как да си излъгал стотици и след това да се отървеш само с едно "пардон, изцапах ви бохчата". Толкова по въпроса и за мажоритарния вот. Както и по въпроса за потопа от "независими", който ни готви шоуменът Слави Трифонов, събирайки бъдещи политици на кастинг, като че ли ще избираме Мис "Мокра фланелка", а не управници на България.
В политиката няма независими хора. Има хора с политически възгледи и ориентация, какъвто е всеки човек и по това определя за кого да гласува и кого никога не приема. Защото, ако не познава персонално всички в партийните листи, познава политиката и поведението на партията, която ги издига и това е безпогрешният му ориентир. От векове насам.
А тъй наречените "независими" са просто един евфимизъм, маскировка на случайни - случайни хора, събрани на случаен принцип в случайно възникнала КОЙ-човка среда. Непознати, непопадали в поредица от политически ситуации, непознаващи механизмите на властта, неизвестни в публичното пространство и съответно на хората, които ги издигат и подкрепят. И на тези "независими случайности" трябва да се сложи край и в законите.
Ако някой наистина иска да променя България, да застане на ясни политически и партийни позиции, за да им е ясно и на хората какво избират и какво и как ще променя. А не да ни се извиняват, когато вече нищо не може да се направи. Аман вече от случайности, които се превърнаха в една много грозна закономерност.
