Дефилето на Мангъров в медиите го приравни с "титана на мисълта" Киса Воробянинов. Изходът е еднакъв - поражения, несъвместими с живота
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Колкото повече напредва епидемията от коронавирус, толкова по-детайлно изпъква един филигранно описан образ от двама гении, без които и литературата, и нашият днешен живот щяха да са тежко ощетени от поражения, несъвместими с живота, както се изразяват медиците.
Уви, този образ е „съвместим“ в смисъл на вместен в нашия живот, но пораженията, които нанася в крайна сметка могат и да се окажат несъвместими.
Защото вече 10 месеца шества из медийното пространство и всеотдайно, макар и с известни говорни затруднения, внушава, че дори и да има епидемия от COVID-19 и да измрат някои „сухи съчки“, сиреч, възрастни хора, какво толкова – ами, да мрат. Е, и млади мрат, но тях той не ги брои. Както не брои и маските, понеже пазели колкото червения конец на ръката и прочее предпазни средства и мерки. А в началото на кризата пламенно защитаваше т.н. поголовни бързи тестове за установяване на инфекцията, макар тяхната достоверност да клони към нула.
Ясно е вече за кого става дума – за доц. Атанас Мангъров.
Не са много подобни екстравагантни персони, които се представят за експерти по разпространението на този вирус и говорят такива неща. Още по-малко са тези, които плътно се припокриват с образа на Илф и Петров Иполит Матвеевич, наричан галено от Остап Бендер Киса (Котенце) Воробянинов.
Великия комбинатор, който знае „400 сравнително честни начина за измъкване на пари“, за целта използва и Киса Воробянинов като го представя за „титан на мисълта, бащата на руската демокрация и особа, приближена на императора“.
Че с какво Мангъров се различава от Киса Воробянинов с някои нюанси?!
Да не би с всички тези твърдения да не се прояви като „титан на мисълта“, според когото инфекцията можеше отшуми още в края на пролетта. Тя обаче кой знае защо се закучи, а през есента вече се и засили. По смъртност от инфекцията доскоро бяхме на второ място.
Къде се появява и проявява родният „предводител на команчите“, както още нарича Бендер Воробянинов?!
В ефира на медии и медиички, които по незнайни причини са се самопровъзгласили за демократични, каквито са Би Ти Ви, по-известна напоследък като Божков ТВ. И в присъдружното на кръга на подсъдимия олигарх Иво Прокопиев БНР, което въпреки твърденията на родния Киса Мангъров, припознат от тях като баща на българската демокрация в ефира му, от няколко дни затвори врати заради плъзналата на негова територия зараза от коронавирус.
Е ли Мангъров „особа, приближена до императора“ в нашия случай до Бойко Борисов? Самият той твърди, че е и то до степен, че след едночасов разговор с него премиерът му бил казал: „Виж какво, Мангъров, ако бях жена, щях да ти пусна?“
И понеже Борисов не само не е жена, но и няма наклонности да пуска на мъже, по тъча с твърденията на Мангъров загрява един друг прототип на Илф и Петров и героинята му Мадам Грицацуева, макар и в поумален размер, но за сметка на това също педиатър като него – внезапно възкръсналата от политическото и здравно небитие и също припозната от „демократичната“ Божков ТВ бивша царистка Антония Първанова, която от дни щедро раздава и оценки за информацията на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса.
Има и още една съществена разлика между нашия Киса Мангъров и литературния Киса Воробянинов. Великият комбинатор затова е велик, защото знае, че „титанът на мисълта“ не бива да говори, тъй като този мит моментално ще бъде развенчан. И не му позволява. Нашенският Киса обаче щедро се лее и не само му позволяват, но дори и го подстрекават да го прави.
Което има и добра страна за развенчаването на митовете в сблъсъкът им с реалността. Но цената е доста висока и се измерва в човешки животи. Кой ще носи отговорността за това - да кажат от „демократичните медии“. Лекарският съюз, епидемиолозите и други експерти вече се произнесоха. Не в негова полза.
Изобщо смешките с вихрещата се епидемия, която според специалистите през този месец ще се покатери на високо плато и ще стане още по-опасна заради появата и на други грипни вируси, традиционни за есента, свършва дотук.
Както внезапно и грозно свърша живота на чаровния Остап Бендер, убит в съня му от уж хрисимия, уж нерешителен, уж плах, уж глуповато послушен и добронамерен Иполит Матвеевич Воробянинов. Киса убива Великия комбинатор и не се знае каква е неговата по-нататъшна съдба.
Никой не е накарал Илф и Петров да се извинят за този трагичен край на „конгениалния“ им герой.
И тук е най-съществената разлика в детайлите между руската литература и българската действителност. Защото в края на редовните брифинги на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса едно мутрафонче на шоумена Славчо Трифонов поиска от проф. Венцислав Мутафчийски да се извини за прогнозата си „ще се мре, яко ще се мре“. Тогава починалите бяха едва 147 за 3 месеца. 4 месеца по-късно наближават 1000. И никой не се извинява на проф. Мутафчийски.
Това е то разликата в мащабите – и между Великия комбинатор и „титана на мисълта“ Киса Воробянинов в „12 стола“, и между родния Киса Мангъров и специалистите вирусолози и инфекционисти в България. Уви, крайният резултат от такива заблуди и самозаблуди обаче е един и същ – поражения, несъвместими с живота.
