Изкарахме лятото в Турция и сме щастливи
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Деян Донков е от този тип актьори от т.нар. ново поколение, които не само привличат публика в театъра и пред екраните, но и създават обществено мнение. Той вече е топ звезда в България и отдавна е доказал таланта си, има повече от успешна кариера, заради което спокойно може да си позволи да коментира всякакви теми от социалния и политическия живот. Миналата година Донков бе сред популярните лица, които се обявиха против кабинета Орешарски и след падането му, го потърсихме, за да анализира настоящото управление. Пред „Ретро” и "ПИК" звездата разказа и как кара лятната си отпуска и какво го прави щастлив дори в тъжната родна действителност.
- Къде караш отпуската си, Деяне, на Българското Черноморие ли си?
- У нас съм си, да, но доскоро бяхме в Турция. На фона на нашите наводнения там времето беше хубаво. С Радина бяхме на Гьокчеада - тихо и спокойно място със запазена природа, бивш военен остров. Учихме се да караме кайт. Това е онзи спорт, в който се държиш за едно крило във въздуха, докато със сърфа си пориш вълните. От миналата година започнах да го практикувам, ходих и на курсове, много съм щастлив, че успях да го подкарам това лято сам. Не е лесно, всичко опира да яхнеш вятъра.
- У нас обаче пак духат ветровете на политическата промяна. Ти също я поиска след като се включи в протестите срещу кабинета Орешарски миналата година. Доволен ли си, че това правителство си отиде?
- Като цяло аз съм аполитически настроен. Това може би ми е от ранно детство - генерално тези хора, които се издигат по върховете не ми харесват. Мисля, че цялата политическа система на управление ни е сбъркана. Много е овехтяло всичко. Толкова вече е прозрачно, че всеки гони собствения си интерес. Да, радвам, че това правителство падна. Дано да не се налага да се протестира и срещу следващото.
- Ще гласуваш ли на изборите през октомври?
- Най-вероятно да. Първо обаче ще се посъветвам с близки хора, на които аз вярвам. Не крия, че съм лаик в това отношение, не гледам и новини, за това като му дойде времето ще се допитам.
- Имаш ли си някакъв критерии дори чисто първосигнален, визуален, дали един човек или политик ти вдъхва доверие?
- Най-вече се ориентирам по интуиция. Ако говорим за антропологични белези, то те трябва да са много красноречиви. Има такива например, които издават шизофрения или други психични състояния и заболявания - големи крайници, глава, ръце. Недобре оформените всъщност май преобладават и сред политиците. Ако са били с хармонична структура, щом се докоснат до властта някак си се обезформят.
- Сега покрай служебния кабинет пак се заформиха своего рода кастинги за министри и замове. В подобна политическа сапунка, но в минал сезон, участва и твоят колега Владо Пенев. Той тогава влезе в костюма на министър на културата. Ти на кой пост би се навил, ако вземат че един ден ти предложат нещо подобно?
- Ако Крикор Азарян беше жив щях него да питам за мнение. Между другото МВР-то не е идеално лошо, имайки предвид в какво семейство съм се формирал. Майка ми е съдебен лекар, баща ми беше полковник и следовател в полицията. Сестрата, пък стана съдия.
От гледна точка на 40-те ми години най-силно обаче ме е привличала медицината главно заради моята майка. Тя е огромен герой – полуинвалид и още работи във Видин. Заслужава грамадно интервю да й посветите, има какво да ви разкаже.
- Какво ти е споделяла от своята работа?
-От малък знам какво се случва там. Най-тъжното днес е, че все повече пенсионери решават да сложат край на живота си заради мизерията, в която живеят. А онези, които не са събрали смелост да се обесят, умират като кучета от студ през зимата. И всичко това става заради нашата сладка държавица. Детската смъртност също е голям бич, защото за новородените няма кувиози. Ето това е нещото, което ме интересува и в същото време вбесява. За другото въобще не ми пука, но когато една държава не може да се грижи за най-младите и за най-старите за какво говорим въобще.
- Спомена, че не се интересуваш от политиката, но ето че тя се интересува от нас. Това за което говориш е страшно кой е виновен според теб?
- Случващото се около нас е едно кошмарно огледало на всичко, което ни се сервира през последните години. С удоволствие бих изиграл ролята на един диктатор, да речем Стефан Стамболов - трагичен, но велик герой. Когато станаха смутните времена и започнаха да вилнеят мутрите, съм имал много ситуации, които са ме навеждали на тази мисъл. Присъствал съм на стрелби, ставал съм свидетел на страшни побоища. Имаше случаи, например, в които бабаити с ланци се опитваха да ми дърпат гаджето. Тогава много съм си мислел как да сложим точка на всичко това. С времето стигам до извода, че ще се нормализираме само след един военен режим за две години. За съжаление тези същите хора сега се рафинираха и завоалираха.
- Какво ти предстои в киното?
- От есента ще работя по кино-проект на Петър Попзлатев. Това е една по-сериозна сага, където действието се развива в десетилетието между 90-те и 2000 г. В този отрязък от време се проследява съдбата на три семейства. Моят герой в началото е един, но после става съвършено друг заради бързите пари, които го променят.
- Теб кое те прави щастлив?
- В личен план ще съм абсолютно много щастлив не да съм богат, а да съм доволен от онова, което съм свършил през живота си. И да съм например, на 90 години и да си карам кемпера на някъде.
- В тази футуристична визия има ли жена до теб, Радина например?
- Разбира се, и тя, и внуци. С Радина и сега сме заедно и сме много щастливи.
- Как минава денят ви на плажа?
- До преди буквално няколко дни бяхме на палатка в Турция. Там нямаше тоалетна и като Робинзон Крузо ходихме с една лопатка из огромните дюни. После чакахме вятъра и влизахме в морето с кайта. Между другото това лято имахме и някои премеждия, които ни направиха двамата още по-силни като отбор.
- Какво ви се е случило?
- Ами едното ни куче щеше за малко да умре, а другото се оказа, че има епилепсия. Точно тогава спуках две гуми. Добре, че бяха от тези, които не спадат напълно и благодарение на това спасихме животинчето на време. Въобще имахме късмет. Аз съм с редки зъбки и се смятам за късметлия.
- Как ти се струва родното Черноморие?
- Ще ви отговоря с една дума по видински, която се знае от всички: „ко-чи-на“! Пълно е с пияни хора, отвсякъде си заобиколен с излишни неща. Караш с километри по брега, а не можеш да видиш морето. В Гърция, например, шофираш до Ситония и гледаш Атон. Спираш, пиеш кафе и плачеш. Това е вълнуващо! Вярно е, че там е друга историята, но хайде тука поне можем да си гледаме морето, нали. И тук-таме да отсядаме в някое приятно хотелче или малко ресторантче с малко масички за хора, а не за орки.
- От новия сезон какво ти предстои на театрална сцена?
- Ще играя в политическа комедия под режисурата на Тони Угринов. Постановката е нов превод, но е много-много актуална за нашата действителност.
- Докато си лежиш на плажа връщаш ли лентата назад какво свърши през отминалия сезон, накрая участва и в тв-формата „Като две капки вода“?
- Гледам да си почивам и за това направо късам лентата и дърпам шалтера (смее се). Иначе за проекта по Нова тв, беше интересно като експеримент и провокация. Просто гледам на всичко като на предизвикателство, в което се опитвам и да се забавлявам. Е, естествено и за някакви пари. До тук съм участвал в три шоупрограми тип риалити - с екстремни неща (Къртицата-б.а.), другото бе с танци („Вип Денс”) и завърших с песен. Няма оправдания, това си е моят план график.
- По време на музикалните имитации, къде се усети най на място?
- Днес следобед по едно от радиата пуснаха „What a wanderful world” и аз почти се разплаках, докато си пеех заедно с Луиз Армстронг.
- Тук в центъра на София хора също плачат, но заради парите си, които останаха под ключ в КТБ. Имаше и протести пред БНБ, а някои артисти също вече се оплакаха, че имат запорирани суми в тази банка. Ти сред тях ли си и въобще имаш ли обяснение на този пореден абсурден казус?
- Не, аз съм в друга банка. Какво да ви кажа не съм в час, това са вече банковите или по-скоро бизнес игри. Не можеш да им хванеш спатиите. Но така или иначе за всичко са виновни финикийците. Аз до голяма степен ги мразя - защо въобще са създали паричната единица. Целият ни живот сега се върти безумно около финикизма.
