Деян Донков: Чудодейно спасиха сина ми в Руската църква. Оттогава вярвам в Бог!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
По-малко от 39 години бяха нужни на Деян Донков, за да се превърне в една от съвременните емблеми на българския театър и кино и безспорно една от звездите на сцената и на малкия екран в момента.
Той е носител на няколко награди „Аскеер”, включително за главна мъжка роля за играта си в „Сирано дьо Бержерак”. Този сезон Донков продължава да привлича публика в Народния театър, снима нови филми, които догодина ще бъдат на голям екран, а на малкия екран блесна с една от главните роли в сериала „Четвърта власт”. Как оценява изявите си и изминалата година в личен план и какво си пожелава за следващата, го попипахме в интервю за читателите на „Ретро”.
- Г-н Донков, наскоро свърши първият сезон на тв сериал с ваше участие „Четвърта власт”. Смятате ли, че имаше успех, защото се чуха доста мнения, че като качество нее на нивото на хита „Под прикритие”, а именно такива бяха очакванията?
- На мен сериалът ми харесва и не бих влязъл в полемика с хора, изразяващи друго мнение. Таргетът на този сериал е по-специален, той не е за всички орки. „Четвърта власт“ е насочен към по-социално ангажирани хора и е нормално да не се разбира от по-масовата публика. Не ме притеснява това.
- Ще има ли следващ сезон и как се развива образът ви?
- Да, рейтингът е висок и няма причина да няма следващ сезон. Но го гледат активните хора, които са интелигентни и са с вкус, с мирис и мисъл. Тъй като сериалът ангажира вниманието повече и се налага в зрителя да тече мисловен процес.
- Имаше обаче критики, че диалогът не е на ниво и е недостоверен. Не смятате ли, че са основателни?
- Не, защото това не е документален филм. Лично аз гледах с интерес сериала.
- Ще ви липсва ли героят на Христо Шопов, който така драматично умря в края на този сезон?
- Май не. Щом така се е случило на персонажа му, няма драма в това. Моят герой дори не познава този персонаж.
- През януари започва новият сезон на „Под прикритие”, който е безспорният хит в родния ефир. Как бихте сравнили двата сериала?
- Не мога да ги сравнявам, защото от единия съм гледал две серии, а от „Четвърта власт” съм видял почти всичко. Нямам много време да гледам телевизия.
- Персонажът ви в „Под прикритие” обаче беше много ярък и по-атрактивен за зрителите - това не го ли усещате?
- Да, много ме хвалиха зрителите, въпреки че персонажът беше много обран. Това само може да ме радва, но въпреки това не мога да сравнявам различните роли.
- Играете в много хитови театрални постановки, а ще ви гледаме ли в нови игрални филми?
- Този сезон имам 5-6 постановки в Народния театър и се чувствам много добре на сцената. Чакам да се появят и няколко игрални филма с мое участие. Наскоро завърших снимките за един от тях. Но те вероятно няма да излязат този сезон и е рано да се коментира.
- Ще гледате ли премиерния психотрилър с Калин Врачански и Елена Петрова „Вила Роза”?
- Не знаех за това, но се радвам. Български филми трябва да се снимат и най-вече да се гледат от зрителите, за да става все по-добро и киното ни. Това е от полза и за театъра също, защото се развиват актьорите.
- Защо подкрепихте студентските протести?
- Подкрепям ги категорично в протестите им, любовта им, в надеждите им. Ние, играейки, протестираме в театъра. Говорехме си дали да спрем да играем, за да подкрепим студентите, но решихме да играем и след спектакъла да съобщаваме на зрителите, че стоим зад младите хора. Вярвам повече на младите хора с тяхната енергия и естествени импулси, отколкото на политиците.
- Какво трябва да се стане, за да се случи промяната?
- За съжаление много възрастни хора измряха и много от тях се самоубиват. Майка ми е съдебен лекар и аз често я питам какво се случва при нея. Много е тежко и на тези хора им свърши времето да вярват и да чакат нещо да се случи. Сега се е обезверило и средното поколение, което се надяваше на промяната след протестите в началото на 90-те. Дано младото поколение, което в момента иска промяната, да я дочака. Наскоро точно това коментирахме с приятели и ми хрумна една смешка по този повод – в момента положението е от трънка, та на глог, мента и валериан (смее се). Но човек не трябва да спира да вярва, да се надява и да се бори.
- Какво си пожелавате за новата година?
- Не съм от хората, които правят някакви планове или се заричат какво ще направят от Нова година или какво искат. Можеш да промениш живота си всяка секунда и не е нужно да се чака новия месец или новата година. Често ходя на църква и там се моля, паля свещичка. Преди всяко представление си казвам молитва и там споменавам хората, които трябва. Пожелавам си нещата, които вероятно всеки човек си пожелава. Пред очите ми са си отивали хора и затова преди всичко не пропускам здравето.
- Винаги ли сте бил религиозен?
- В един момент станах такъв, заради няколко случки. Едната е след раждането на сина ми. Имаше тежка инфекция от игла, която му беше причинена незнайно как, кога и от кого. Два месеца имахме сериозни премеждия. Ходихме в Руската църква при отец Николай, на който съм много благодарен. И в тях на гости ходихме да си говорим за нещата от живота. И преди това съм вярвал, но след като се случи чудото за мен, съм по-религиозен. Благодарен съм и мисля, че всеки трябва да има вяра.
