Джипи №1 д-р Любомир Киров пред ПИК - как да общуваме с личните лекари, какво се случва с хронично болните, за епидемията от морбили. Ето само какво може да ни спаси
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Д-р Любомир Киров, който е председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, коментира пред ПИК с какво се сблъскват медиците на първа линия в условията на пандемия от COVID-19, колко общо и на каква възраст са джипитата, как протича комуникацията с пациентите, РЗИ, болниците и полицията.
На фона на другата обща заболеваемост в страната Киров направи опит за обрисуване на модела, по който протича заразата, какви са перспективите и защо са нужни коридори за достъп до парковете.
- Д-р Киров, сблъсквате ли се общопрактикуващите лекари челно с вируса COVID-19?
- Макар че не ни споменават, ние сме на първа линия. Според издадените заповеди пациентите би трябвало да ни звънят по телефона, а не да идват в кабинета, когато имат оплаквания, съмнителни за наличието на тази инфекция. Но хората няма как да ги спреш. Има и такива, които ще дойдат. И чак след като са влезли, ще кажат за какво става дума.
Важен момент е, че човекът може да дойде по друг повод, а да се окаже, че от няколко дни и кашля с неразположение. Тогава джипито е в реалния контакт, очи в очи с COVID-19. Ние няма как да избягаме от това. А и ако се разрастнат нещата, тази забрана - да не ни посещават, няма как да функционира. Има и неща, които няма да стават по телефона.
- Имате ли при това положение предпазни средства?
- Това е ситуацията. На предната линия сме, имаме контакти. При нас еднократно бяха предоставени чрез националното ни сдружение 8000 маски. От обикновените хирургични маски. Те бяха предоставени от Министерството на здравеопазването. Броят на общопрактикуващите лекари е общо 4170 плюс поне още един сътрудник - медицинска сестра. Говорим за поне 8000 души. Получава се по една маска на човек, която можеш да я носиш два часа.
Вижте, ние си купуваме. Но когато говорим за първа линия и когато говорим, че ние сме изложени най на риск по принцип, личните лекари, това трябва да бъде осигурено от държавата. Защото казусът "ние дадохме там толкова хиляди" - ами няма осигурени. Такива са нещата, за съжаление.
- Щом не е реално комуникацията ви с пациентите да се случва по телефон, как се случва тя с РЗИ, с болниците, с полицията?
- Ние с пациентите се справяме в голяма степен. Понякога се налага да се срещнем. По отношение на РЗИ и другите разписани в алгоритмите институции също има проблеми. Колегите споделят.
Затова до понеделник ще публикуваме един документ, в който всичко това е посочено. Не казвам, че навсякъде връзката е прекъсната, но има не малко случаи, в които отнема половин ден, докато свършиш работата, както трябва. Звъниш на едната инстанция, тя те прехвърля на другата, другата към третата, после обратно. И се получават порочен кръг и нежелани ситуации.
Същото е и по отношение на информацията, която трябва да постъпва при нас за карантинирани хора. Понякога тя се забавя с пет, седем, че и повече дни. Ясно е, че така се проваля цялото мероприятие. Има и други неуредици. И не искаме с никого да се караме, защото гневът е лош съветник. Трябва да се намерят решения и едно от тях е да има контрол на контрола.
- Имате ли вече очертан периметър, дефиниране на рискови групи?
- Рисковата група е ясна. Сред цялото население най-рисковата група са хората над 60 години. Допълнително утежняващ фактор са придружаващи заболявания, като започнем с хипертония, сърдечно-съдови, хроничната белодробно-оструктивна болест, диабета, злокачествените заболявания, пациенти, подложени на химиотерапия. Това повишава риска и при по-младата възрастова група.
Друга специфична рискова група сме именно ние, лекарите, и то тази част от лекарите, които сме на първата линия на контакт. Това са Спешна помощ, инфекциозните отделения, общопрактикуващите лекари.
- Може би полицията и контингетът, който масово се завърна от страни с вихреща се вече инфекция?
- Трябва да подчертая, че в нашата професионална група от 4100-4200 души, 40 процента са на възраст над 60 години, което е абсолютен риск. Дори като хора, не като лекари. 90 процента от нас са над 50-годишни. Цифрите са ясни и мисля, че коментарът е излишен. На тоя фон не се прави нищо. Получаваме оферти от различни фирми за лични предпазни средства и ги предоставяме на колегите. Няма да ви казвам - цените са многократно завишени. Между другото, като се говори за спекула, за мен лично е официална спекула нещо, което преди четири седмици е струвало 15 стотинки, сега да струва 3 лева. Нека някой да се изправи и да ми обясни как се случва това. Поскъпнаха материалите ли, плътът ли, какво ли?!
- На фона на COVID-19 каква е общата картина на заболеваемост в страната, вторачвайки се в епидемията, не неглижираме ли другите социално значими болести?
- Абсолютно сте прав, че новопоявилата се болест е още една, която се добави към списъка с над 20 000, които има в международната класификация на заболяванията. По принцип хората боледуват от още повече хиляди болести. Така че това е една от тях и по никакъв начин не трябва да се пренебрегват всички останали, от които ежегодно, ежемесечно, ежедневно умират много пъти, стотици пъти повече хора. И именно затова ние започнахме да говорим, ще го направим ясно като предложение - хайде, още може би месец по-затегнат режим, но след това трябва да се осигурят зелени, жълти, каквито искат да ги нарекат коридори, но да започнат да се осъществяват някои дейности.
Да се поуспокоят хората, да идват при нас. Да, пациентите с хронични заболявания например, те избягват да идват в момента при нас, но това не може да продължава вечно. Те трябва да бъдат проконтролирани, защото едно отклонение в тяхното състояние, което те биха преглътнали, стискайки зъби, или няма да му обърнат внимание, може да доведе до нежелан изход. А кой може да го установи това? Лекарят. И то този лекар, който най-добре ги познава.
Същото се отнася и за ваксинопрофилактиката и имунизациите при децата. Да, те могат да бъдат отложени за някакво време, но то не може да е безкрайно. Пример е епидемията от морбили от септември, която, мисля, изобщо не е приключила. В момента не се говори за това. От морбили загиват деца.
- Къде във времето виждате пик и отшумяване на заразата?
- Тъй като ние нямаме реална, достоверна картина и няма как да я имаме, каква е заболеваемостта у нас в момента, можем да се опрем на тренда на нарастване на броя на случаите, който постоянно върви нагоре. Ние вървим към някакъв връх, който все още не виждаме. До плато не сме стигнали. Хората, особено по-младата част от тях ще преболедуват леко, други дори няма да разберат, че са преболедували. И картинката става много неясна.
В момента дори не е нужно да се правят масови тестове. Те, в условията на оскъдица, трябва да бъдат ползвани за доказване на диагнозата и при съмнителни случаи. Когато мине всичко, може да се направи популационен скрининг, за да се види какво се е случило.
- Възможна ли е все пак, макар и неточна, прогноза?
- Ако някой разчита, че топлото време ще ни спаси от вируса, не, няма да ни спаси. Ще ни спаси нашето разумно и правилно поведение.
- Ще изградим ли колективен имунитет?
- Да, това е необходимо и това е напълно нормално развитие. Ако не се мине през този колективен имунитет, който не знаем и до каква степен ще е изразен, няма как да се справим. Все някъде ще има някакви огнища, които в мига, в който се почувстваме вече спокойни и ограниченията паднат, ще избухнат отново. Това е естествената логика в хода на заболяването.
Трябва да заживеем с нагласата, че освен сезонния грип, ще имаме и COVID-19, който ще се появява. Убеден съм, че ще се създаде и ваксина. Тогава ми е много интересно антиваксърите как ще реагират. Защо сега не тръгнат голи по улиците с отворена уста и да се нагълтат първи те?
