ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
"Джулая" ми е като промоциите в "Лидъл" и олинклузива на Халкидики.
Кичарник, стаден рефлекс и масово потребление.
В случая консумацията е на илюзии - илюзията, че било имало някаква съпротива срещу комунистическия режим и "Джулая" бил една от формите й.
Нямаше никаква съпротива срещу комунистическия режим, както сега няма никаква съпротива срещу неокомунистическия режим.
В България нямаше съпротивително движение, нямаше опозиция, нямаше дисидентство (появи се чак накрая, отгледано от Луканов, Лилов и съветското посолство), нямаше протести. Както винаги у нас, свободата дойде даром, наложена силово отвън.
Затова и не е свобода като хората. А комунистите, ченгетата и техните наследници никога не си отиват и няма да си отидат.
Родих се, пораснах в Бургас, край морето, през 80-те учих в Английската гимназия и не помня никакъв "Джулай". Не сме ходили с общо-взето будните ми и критично настроени съученици да подрънкваме на китара и да се "боцкаме" на изгрев слънце. Не сме псували милиционерите и партията, не са ни прибирали по арестите.
Това е поредната търговска измама на гузните ни съвести. Искаме да се издокараме като герои пред децата си.
Съжалявам, че пак не съм в тон с фейсбук-истерията да се постват слънца и силуети на фона на идилични морски пейзажи. И да си честитят "фърст ъф джулай", моля ти се...
Вятър, мъгла, имитация, конформизът и лъжа е всичко в тази (про)клета територия, населявана от все по-обуначен заради безмозъчното общуване в социалните мрежи народ, доброволно абдикирал от усилието да мисли самостоятелно; предоставил тази привилегия на политическата каста и прилежащата й пропагандно-медийна машина...
Престъпно инфантилен народ, нечетящ, скъсал с корените и историята си, жертва на отродителската образователна "реформа" от соросоиден тип, отказващ да асимилира многопластово реалността, наивно бродещ подир сенките на фалшиви кумири и лесносмилаеми идеи, изгубил съкровената връзка с Бог, атеистичен по душа, но щедро палещ свещи по Великден - колкото да го забележат, да си щракне селфи, да се тагне, да не го сбъркат с аутсайдер, да се инициира с безумната тълпа..., както го прави на всеки "фърст от джулай" в компенсаторен изблик на неосъзната житейска тъга и като метафора за пропилени надежди.
След него - потоп, спринцовки, кенчета бира и неизползвани презервативи по скалите на Камен бряг.
