ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
След като се разбра конфигурацията на парламента – висящото положение 120 депутати на няколко, според мен още тогава трябваше да бъдат направени предсрочни избори. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Димитър Гронев, политически психолог, бивш член на Висшия съвет на БСП и партиен анализатор – в отговор на въпрос закъсняла ли е оставката на кабинета.
„Това рядко се случва, но когато започнаха т. нар. протести и след като след определено време нараснаха и ядосаха и други хора, то тогава очевидно беше времето за предсрочни избори”, каза още Димитър Гронев. Анализаторът каза още, че в една нормална среда на всяко правителство, каквото и да е то, му се дава т.нар. „меден месец”, а именно 100 дни, в които то да започне една нормална професионална дейност – нещо, което по думите му не се случи.
Димитър Гронев добави, че тази практика още от времето на Наполеон е почти задължителна, като у нас директно са започнали протести. „На това правителство му се предложи един коктейл от анархо-комунизъм, троцкизъм и маоизъм. Схема, която беше опитана още във Франция през 1968 г. и дори организаторите на нашите протести не се затрудниха особено, защото прилагаха хубави стари схеми. От многото неща, които влизат в този коктейл, същностен компонент е да се изграждат хоризонтални структури. Няма водачи, казват протестиращите, има хоризонтални структури. Правителството тогава във Франция, но и сега у нас каза, че по-добре да се преговаря, може би ще се стигне до някакво споразумение. Но, протестиращите отговарят, че нямат водачи. Наблюдаваше се една политико-психологическа игра и практика, в която единият предлага да играят шах, а другият се съгласява и вади таблата”, бяха думите на политическия анализатор Димитър Гронев, в коментар на ситуацията с протестите в страната, които започнаха от стъпването в длъжност на кабинета „Орешарски”.
Той обясни още, че друга популярна тактика за протест е да се създаде ситуация на „Пропаганда в действие” с ескалация на насилието, която по-скоро провокира държавата да използва сила и по-скоро управляващите се оставят без избор - подход известен в политическата психология като „психологика” .
