ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Излезлият неотдавна мемоарен труд „Улици, хора, събития. Моята София през XX век“ от известния в близкото минало политик и общественик Димо Казасов несъмнено е една от най-увлекателните книги от каталога на издателство „Миленум“, радващи се на голям читателски интерес.
Димо Казасов (1886-1980) е виден български политик и журналист. Роден е в Трявна, учи в русенската гимназия, а през 1918 г. завършва право в Софийския университет. Членува в БРСДП от 1902 г., а след нейното разцепление става част от групата на широките социалисти и влиза в партийното ръководство. През 1927 г. е един от основателите на политическия кръг „Звено“, а от 1943 г. е деец на Отечествения фронт. Участва в два преврата – юни 1923 и септември 1944 г. През 1923/24 е министър на железниците, пълномощен министър в Белград (1934/36), министър на пропагандата (1944/45) и на информацията и изкуствата (1945/47). Главен редактор е на вестниците „Трибуна“, „Народ“, „Напред“, „Изгрев“, „Съзнание“, „Защита“, „Балкан“ и на списанията „Бъдеще“, „Звено“. Пише също така за „Общинска автономия“, „Отечествен фронт“, „Литературен фронт“, „Народна култура“ и др. Написва над 30 книги с общ обем над 6000 страници.
„Улици, хора, събития“ представя един оригинален поглед върху миналото на София, който освен със своето богатство по отношение на историческата фактология се отличава с увлекателното и пълнокръвно описание на градската атмосфера в старата столица. В този период тя е обзета от усилена модернизация и се променя не само като архитектура, но и като социокултурна среда, с целия драматизъм, който неизменно съпътства подобни исторически процеси. Това по естествен начин се отразява както на градските пространства – улици, паркове, магазини и заведения, оформящи специфичния облик на София, така и на всекидневните страсти на неговите жители – домашната обстановка, облеклото, пазарите, кръчмите, сензационните събития, културните салони, дори публичните домове. Персоналният поглед и богатата памет на автора се проявяват навсякъде в текста, така че наред с критичното отношение към много от обществените прояви се усещат съпричастието и любовта на Казасов към града и неговите жители.
