Дипломацията за Иран продължава, докато кризата в Ормуз нарушава енергийните доставки
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Президентът на САЩ Доналд Тръмп се срещна в понеделник в Белия дом с катарския премиер шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани, докато дипломатическите усилия за прекратяване на войната с Иран продължават. Държавният секретар Марко Рубио обаче предупреди, че преговорите са далеч от пробив, а Техеран заяви, че е готов да разговаря, без да отстъпва под натиск.
Противоречивите сигнали идват на фона на тежки нарушения в корабоплаването през Ормузкия проток. Страните от Залива търсят дипломатическо решение на конфликт, довел до хиляди ирански ракетни и безпилотни атаки срещу региона.
Рубио заяви преди среща на външните министри на Г-7 в Париж, че е постигнат малък напредък и че условията на Иран са неприемливи. „Не бих казал, че сме на прага на пробив“, каза той. По думите му Тръмп предпочита дипломатическо споразумение, но исканията на Техеран са нереалистични.
Иранският президент Масуд Пезешкиан заяви, че страната му е готова да преговаря за край на продължителното състояние между война и мир. Той каза, че Иран подкрепя диалога и преговорите, но няма да се предаде под принуда. По думите му върховният лидер Моджтаба Хаменей е инструктирал властите да сложат край на несигурността.
Тръмп също даде знак, че не търси нова ескалация. В интервю за CBS заяви, че не вижда причина войната с Иран да се засилва, като същевременно поддържа, че Ормузкият проток е отворен.
Посредници обсъждат двумесечно предложение, според което САЩ ще вдигнат военноморската блокада и ще освободят част от замразените ирански средства. В замяна Техеран трябва да предприеме стъпки към възобновяване на ядрените инспекции и да отвори протока, преди да започнат по-широки преговори. Вашингтон не е приел предложението, а различията по условията остават значителни.
Ормузкият проток свързва Персийския залив с Оманския залив. Преди войната през него са преминавали количества, равни на приблизително една пета от световното потребление на петролни течности, както и над една пета от световната търговия с втечнен природен газ. След началото на конфликта ирански атаки, ограничения за корабите и американски военни операции сериозно нарушиха трафика.
Атаките срещу търговски плавателни съдове продължават. Били са докладвани рязко увеличаване на нападенията срещу танкери през октомври и нови инциденти през ноември, а иранските власти заявиха, че танкер е ударил мина източно от протока.
Бившият съветник на Джо Байдън Амос Хохщайн заяви, че протокът не може да се смята за действително отворен, ако танкерите се нуждаят от значително американско военно присъствие, за да преминат. Той посочи, че корабите са обстрелвани и повреждани, а високите застраховки, опасността от нови атаки и ограниченията върху трафика продължават да натоварват световната икономика.
Тази оценка се различава от по-оптимистичната позиция на Централното командване на САЩ. Адмирал Брад Купър заяви, че американските сили са разчистили основните маршрути от ирански мини и са подпомогнали хиляди търговски кораби. По данни на командването над 3000 плавателни съда са преминали през протока с американска военна подкрепа през предходните шест месеца.
Хохщайн предложи преговорите да се разделят на два паралелни процеса. Вашингтон може да се съсредоточи върху ядрената програма, а държавите от Залива да поемат по-голяма роля по въпросите на свободата на корабоплаването и морската сигурност.
Главният изпълнителен директор на Световния енергиен съвет Анджела Уилкинсън заяви, че кризата показва необходимостта пазарите да се преориентират от едностранен акцент върху ефективността към по-голяма устойчивост. По думите ѝ е необходимо едновременно да се балансират енергийната сигурност, достъпността и устойчивостта.
Обединените арабски емирства ускоряват усилията си да намалят зависимостта от протока. Страната използва тръбопровода си до Фуджейра на Оманския залив, който позволява част от петрола да заобикаля спорния морски коридор.
Представителят на ОАЕ Али Рашид Ал Нуайми заяви, че износът е нараснал от 3,1–3,2 милиона барела дневно преди началото на войната на 28 февруари до почти 4,4 милиона барела дневно. Енергийният министър Сухаил Ал Мазруей също каза, че износът на моменти е надхвърлял предвоенните нива.
Емирствата инвестират и в нови експортни маршрути, складове извън страната и корабна инфраструктура. Хохщайн похвали ОАЕ и Саудитска Арабия, че са предвидили рисковете от зависимостта от един морски път, но подчерта, че алтернативните съоръжения са резервни възможности и не могат изцяло да заменят протока.
Мохамед Бахарун, директор на емирски изследователски център, определи блокирането на Ормуз като отделна икономическа война, засегнала хора във Филипините, Индия и Бразилия, които не участват в конфликта. Той заяви, че са нужни повече маршрути, вериги за доставки и инфраструктура, които да бъдат едновременно устойчиви и взаимозаменяеми. Според него войната е ускорила планове, съществували и преди нея.
