Днес българската православна църква отбелязва денят на Свети Наум - един от петимата най-близки и предани ученици и сподвижници на славянските първоучители Кирил и Методий. Той израства в Мизия. Участва в Моравската мисия на Кирил и Методий. По време на пребиваването си в Рим (края на 867 или началото на 868 г.) е ръкоположен от папа Адриан II за свещеник. След смъртта на Кирил (февруари 869 г.) Наум заминава за Панония и Великоморавия заедно с Методий и други ученици, където участва в драматичната борба с немското духовенство. След смъртта на Методий (885 г.) се завръща в България заедно с Климент и Ангеларий. Радушният прием на княз Борис I и всестранната подкрепа на българския владетелски двор в Плиска му осигуряват благоприятни условия за работа. Той става един от най-вдъхновените организатори на Преславската книжовна школа (886-893 г.). През 893 г., когато Климент Охридски става епископ на Дрембица, Наум напуска Преслав и заема неговото учителското място в областта Кутмичевица в град Девол (в южна Албания). Около 900 г. се оттегля в манастир край Охрид, където продължава просветителската си дейност. През 905 г. изгражда свой манастир, известен днес като "Св. Наум". На смъртния си одър приема монашеската схима. Умира на 23 декември 910 г. Погребан е при северната страна на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити. Скоро след това е канонизиран. (БГНЕС)
