Добрите медии били с "Америка за България", лошите - с Пеевски? Така е само във вашите глави, колеги от "Икономедия" и "Медиапул"!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Шансът на независимите медии в България била...фондация "Америка за България", обяви с гордост шефката на "Медиапул" Стояна Георгиева в една от телевизиите тази сутрин.
Репликата й бе по повод скандала с изтеклия мейл на Иво Прокопиев до подчинените му редактори, свързан с "опорните точки" за ЕРП-тата.
Медиите извън орбитата на "Америка за България" нямали друг шанс освен да се изхранват от "медийния монопол". Разбирай от Цветан Василев и Делян Пеевски.
Така е само във вашата глава! Вие делите изданията на "добри" и "лоши", на "прогресивни" и "жълти". ПИК не се издържа от "Америка за България", но не е собственост на Пеевски и Василев, колкото и да ви се иска да го втълпите като обществен факт.
Няма как г-жа Георгиева да не бъде благодарна на въпросната фондация. Логото й от години стои под главата на "Медиапул", както и по първите страници на "Дневник" и "Капитал". Грантовете и субсидиите, отпуснати на тези издания, възлизат на милиони - и това е публичен факт, отбелязан в официалните отчети на "Америка за България".
Тук идва генералният въпрос - защо фондацията (наричана от някои неофициална резидентура на ЦРУ) e толкова щедра именно към медиите на "Икономедия" и техни сателити като "Медиапул"? Как космическите финансови инжекции предопределят редакционната политика на изданията - примерно темата за ползата от находища на шистов газ у нас? Или невралгичната тема за Украйна и руската политика?
Ако "Дневник", "Капитал" и "Медиапул" не са "политкоректни" към линията на Белия дом, не попържват Путин и имперските му амбиции, не възхваляват Майдана и новата власт в Киев, не агитират деликатно за реанимация на шистовите разкопки, биха ли се радвали на щедрия финансов дъжд откъм "Америка за България", "Отворено общество" и производните им?
Въпросът е риторичен. Оттук идва и другото подозрение - дали медиите на "хранилка" при чужда държава, при това световен колос, са независими и най-вече дали са националноотговорни и съблюдават интересите на българската публика?
Според логиката на г-жа Георгиева излиза, че медиите се делят на "американофилски" и "американофобски". Респективно на "русофилски" и "русофобски". Кой тогава чертае демаркационни линии?
През времето изданията на "Икономедия" са претърпявали сложни идейни и финансови трансформации, в зависимост от извънмедийния бизнес на издателите.
Костов (Стояна Георгиева му беше говорителка), анти-Костов, кръга "Агнешки главички", атаките против Филчев, колаборацията с "юпитата" на царя, после полягването на Лидия Шулева, топла прегръдка с Първанов и забрана да се пише против него, особен контакт с разстреляния Кюлев и вдовицата му, после близост с Цветелина Бориславова и Борисов, после конфликт с Борисов и драматично семейно бягство в Сингапур, триумфално завръщане при служебното правителство, назначено от приятеля Плевнелиев...
Няма как да не помним. Една шепа хора сме, знаем се. И нека не се тупаме в гърдите по телевизиите и да се правим на независими.
Валери Петров го е казал най-добре:
"Познаваме си маските, костюмите,
познаваме си мислите и думите,
и е излишна всяка наша реч"
